Кръвта на Изабел по страниците. Тя също не е моя, че да я раздавам, отчаяно си помисли тя.
Когато стигнаха долу във фоайето, един млад полицай се приближи към тях.
— Ще ви закарам до дома, госпожице Фаръл. Инспектор Слоун иска да бъде сигурен, че ще се приберете в безопасност.
Апартаментът на Лейси се намираше на Ийст Енд авеню и 79-та улица. Когато пристигнаха там, Рик пожела да се качи горе, но тя го спря.
— Искам веднага да си легна — обясни тя и продължи упорито да клати глава, докато той възразяваше, че не бивало да я оставя сама.
— Ще ти се обадя веднага щом се събудя — обеща тя.
Живееше на осмия етаж, а в асансьора беше сама по време на — както й се стори — безкрайното пътешествие. Коридорът й заприлича на този пред жилището на Изабел и Лейси се огледа боязливо, докато притичваше по него.
Първото нещо, което направи, когато влезе вътре, беше да пъхне куфарчето под дивана. Прозорците на хола й гледаха към Ийст Ривър. Лейси остана няколко минути на прозореца, загледана в светлинките, които проблясваха върху водата. После, макар цялата да трепереше, отвори прозореца и пое дълбоко свежия хладен нощен въздух. Чувството за нереалност, което я беше обзело през последните няколко часа, започваше да се разсейва, но на негово място изникваше болезнена умора, каквато не беше изпитвала никога през живота си. Тя се обърна и погледна часовника.
Десет и половина. Само преди малко повече от двайсет и четири часа беше отказала да вдигне телефона и да говори с Изабел. Изабел нямаше да се обади никога повече…
Лейси изтръпна. Вратата! Беше ли заключила вратата с двойната ключалка? Моментално изтича да провери.
Да, отбеляза тя, но сега Лейси постави резето и подпря дръжката с един стол. Почувства как отново започва да се тресе.
Страх ме е, каза си тя, а ръцете ми лепнат, лепнат от кръвта на Изабел Уеъринг.
За нюйоркски апартамент банята й беше доста голяма. Преди две години, когато направи ремонт на цялото жилище, беше добавила широка дълбока вана „Джакузи“. Никога не се беше радвала така на тази си придобивка, както тази вечер, докато изпаренията замъгляваха огледалото.
Лейси се съблече и пусна дрехите си на пода. Стъпвайки във ваната, тя въздъхна с облекчение и потъна в топлата вода, после постави ръце под струята от крана и усърдно ги затърка. Накрая натисна бутона, с който накара водата да се завихри около тялото й. Едва по-късно, добре увита в хавлията, Лейси си разреши да мисли за окървавените страници в куфарчето.
Не сега, каза си тя, не сега.
Все още не можеше да превъзмогне вледеняващото чувство, което я преследваше цяла вечер, но си спомни, че в барчето има бутилка уиски. Извади я, наля малко в една чаена чаша, допълни чашата с вода и я стопли в микровълновата фурна. Татко казваше, че най-доброто средство срещу студа е чаша горещо уиски, спомни си тя. Само че той го правеше много по-специално. С карамфил, захар и канелена пръчка.
Но дори и без подробностите, напитката свърши работа. Посръбвайки в леглото от чашата си, Лейси усети как топлина залива тялото й и заспа веднага щом загаси лампата.
И почти моментално се събуди с вик. Отваряше вратата на жилището на Изабел Уеъринг, навеждаше се над тялото на умиращата жена, Къртис Колдуел насочваше пистолет към главата й… Образът беше непосредствен и жив.
Трябваха й няколко секунди, докато осъзнае, че пронизителният звук, който чува, е звънът на телефона. Обаждаше се зет й Джей.
— Току-що се върнахме от вечеря навън и чухме по новините, че Изабел Уеъринг е била убита — рече той. — Съобщиха, че на мястото имало свидетел, млада жена, която можела да идентифицира убиеца. Лейси, надявам се, че не си била ти.
Загрижеността в гласа на Джей беше утешителна.
— Аз бях — отвърна тя.
За миг той замълча. После тихо рече:
— Не е хубаво да си свидетел.
— Не съм го направила нарочно! — ядосано отвърна тя.
— Кит иска да говори с теб.
— Не мога да говоря сега — рязко се възпротиви тя, защото знаеше, че поради тревогата и загрижеността си Кит ще започне да й задава въпроси, които ще я принудят да разказва всичко отначало — как е влязла в апартамента, чула е вика и е видяла убиеца на Изабел.
— Джей, не мога да говоря сега! — умолително повтори тя. — Кит ще ме разбере.
Лейси затвори телефона и остана да лежи в тъмното, опитвайки се да се успокои с надеждата, че ще заспи отново, но всъщност напрягаше слух да чуе вика, последван от приближаващи стъпки.
Стъпките на Колдуел.
Последната мисъл в главата й преди да заспи бяха думите, които каза Джей.