Изпитваше неудържимо желание да му разкаже, че дневникът е у нея и да му обясни защо го е взела. Но ако го направя, мислеше си тя, те ще поискат да им го предам незабавно и няма да ме оставят да направя копие за бащата на Хедър. А със сигурност не бих могла да им кажа, че ще направя и копие за мен. Държат се така, сякаш имам пръст в смъртта на Изабел, каза си тя. Ще им предам дневника още утре.
Лейси се изправи.
— Не, не се сещам. Свършихте ли, инспектор Слоун?
— За днес, да, госпожице Фаръл. Но не забравяйте, че при разследването на убийство, съучастието дори след акта на престъпление води до сериозно наказание. Углавно наказание — добави той със заплашителен тон. — И още нещо, ако наистина сте взели онези страници, започвам да се чудя дали наистина сте толкова невинен свидетел. В края на краищата вие сте завели убиеца в дома на Изабел Уеъринг.
Лейси си тръгна без да отвърне нищо.
Трябва да отида в офиса, но първо ще се върна у дома, за да взема дневника на Хедър Ланди. Довечера ще остана в офиса, докато всички останали си тръгнат и ще направя нужните копия. Утре ще предам оригинала на Слоун. Ще се опитам да му обясня защо съм го взела, неспокойно разсъждаваше тя.
Понечи да махне на такси, но после размисли и реши да се прибере пеша. Следобедното слънце беше много приятно. Все още имаше усещането, че е измръзнала до мозъка на костите си. Докато пресичаше Второ Авеню, усети, че някой върви наблизо зад нея. Обърна се рязко и срещна озадачения поглед на възрастен мъж.
— Извинете — промърмори тя и изтича на тротоара.
Очаквах да видя Къртис Колдуел, каза си Лейси, забелязвайки с неудоволствие, че отново трепери. Ако всичко е било заради дневника, значи не е успял да го вземе. Дали ще се върне за него? Той знае, че го видях и че мога да го разпозная. Докато полицията не залови Колдуел — ако въобще го залови — тя се намираше в опасност, сигурна беше в това. Опита се да изхвърли тази мисъл от главата си.
Фоайето на кооперацията й се стори като сигурно убежище, но когато Лейси слезе от асансьора на своя етаж, дългият коридор й се стори страшен. С ключ в ръка тя забърза към апартамента си и бързешком се втурна вътре.
Никога повече няма да нося това куфарче, зарече се тя, докато го вадеше изпод канапето. Отнесе го в спалнята и го сложи на бюрото, като внимаваше да не докосва окървавената дръжка.
С треперещи пръсти тя извади страниците от куфарчето, мръщейки се при вида на кръвта. Прибра всички листове в голям кафяв плик за писма и взе да търси сак из гардероба си.
След десет минути, стиснала здраво сака в ръка, тя отново излезе на улицата. Махайки с ръка на едно такси, Лейси се убеждаваше, че който и да беше въпросният Колдуел и независимо защо беше убил Изабел, сега трябва да е хукнал да се крие на много мили оттам.
6
Сенди Саварано, известен още като Къртис Колдуел, не желаеше да поема никакви рискове да бъде разпознат, докато говореше по телефона на една пряка от кооперацията, в която живееше Лейси Фаръл. Скрил беше русата си коса под сива перука, бузите и брадичката му бяха покрити със сива четина, а адвокатският му костюм беше заменен с безформен пуловер и избелели джинси.
— Фаръл напусна участъка и се прибра пеша в жилището си — каза той, гледайки надолу по улицата. — Няма да стоя тук. Срещу къщата е паркирана патрулна кола. Може би я наблюдават.
Тръгна на запад, но после размисли и се върна. Реши да наблюдава известно време полицейската кола, за да провери дали полицията охранява Лейси Фаръл.
Не му се наложи да чака дълго. От половин пряка видя познатата фигура на млада жена в черен костюм, помъкнала голяма чанта, да излиза от сградата и да спира такси. Когато тя замина, той зачака да види какво ще правят ченгетата от патрулната кола. Само след миг една кола мина на червено на светофара, лампите на патрулната кола моментално светнаха и тя се отдели от бордюра.
Добре, каза си той, една грижа по-малко.
7
След като уточниха подробностите по кремацията на Изабел, Джими Ланди и Стиви Абът се върнаха в ресторанта и влязоха направо в кабинета на Джими. Стиви щедро сипа уиски в две чаши и остави едната на бюрото на Ланди.
— Струва ми се, че и двамата имаме нужда от по едно питие.
Ланди взе чашата си.
— Определено. Днес беше ужасен ден.
Изабел щеше да бъде кремирана след като върнеха тялото й, а прахът й щеше да бъде погребан в семейния мавзолей в гробището „Райски врати“ в Уестчестър.
— Родителите ми, детето ми, бившата ми жена, всички са вече заедно — каза той, вдигнал глава към Абът. — Няма никакъв смисъл, нали, Стиви? Някакъв си тип казва, че иска да купи апартамент, после се връща и убива Изабел, една беззащитна жена. Тя не е от ония, които се кичат със скъпи бижута. Дори няма такива. Никога не си е падала по скъпи дрънкулки.