— Не е нужно да си специалист по право, за да се сетиш — намеси се Рик. — Много глупаво си постъпила, Лейси.
— Бях доста объркана — обясни тя. — Много съжалявам, но…
— Аз също съжалявам — прекъсна я Паркър старши. — Имаш ли някакви ангажименти за днес?
— Два, днес следобед.
— Лиз или Андрю ще ги поемат. Рик, погрижи се. Лейси, в близко бъдеще се очертава да работиш на телефоните.
Летаргията на Лейси мигом се изпари.
— Не е честно — ядоса се тя.
— Не е честно да забъркваш фирмата в разследване за убийство, госпожице Фаръл.
— Съжалявам, Лейси — обади се Рик.
Но по въпроса си на страната на татенцето, нали така, каза си тя, борейки се с желанието да каже още нещо.
Веднага щом стигна до бюрото си, една от новите секретарки, Грейс Макмахоун, й донесе чаша кафе.
— Заповядай.
Лейси взе чашата и й благодари, напрягайки се да чуе онова, което Грейс се опитваше да й каже, без да я чуят.
— Днес дойдох по-рано и заварих един полицейски инспектор да говори с господин Паркър. Не знам какво са си говорили, но чух, че има нещо общо с вас.
Слоун обичаше да казва, че добрата полицейска работа започва с предчувствие. След двадесет години работа в полицията той разполагаше с достатъчно доказателства — голяма част от предчувствията му се бяха оказали верни. Поради тази причина Слоун развиваше теорията си пред Ник Марс, докато се занимаваха с разпилените страници, съставящи дневника на Хедър Ланди.
— Казвам ти, Лейси Фаръл не е докрай искрена с нас — сърдито говореше той. — Тя е много по-навътре в нещата, отколкото си признава. Знаем, че е изнесла дневника от апартамента и е направила копие за Джими Ланди.
Той посочи зацапаните с кръв листове.
— Ще ти кажа и още нещо, Ник. Съмнявам се, че въобще щяхме да видим тези неща, ако вчера не я бях подплашил, като й казах, че сме намерили следи от кръвта на Изабел Уеъринг на пода на дрешника, точно където си е била оставила куфарчето.
— Хрумна ми още нещо, Еди — обади се Марс. — Страниците не са номерирани. Откъде да знаем, че Фаръл не е унищожила онези, които не е искала да видим? Че не ги е пренаредила. Съгласен съм с теб. Отпечатъците на Фаръл са не само по всичките страници, а въобще по всичко, свързано с този случай.
Един час по-късно инспектор Слоун говореше по телефона с Мат Райли, специалист от лабораторията за отпечатъци, стая 506. Мат беше попаднал на отпечатък, взет от външната страна на входната врата на жилището на Лейси, който откри в Щатската автоматична система за идентификация на отпечатъци. Отпечатъкът беше на Сенди Саварано, второразряден мафиот, заподозрян в поне десетина наркоубийства.
— Сенди Саварано! — възкликна Слоун. — Не може да бъде, Мат. Яхтата на Саварано гръмна преди две години. Наблюдавахме погребението му в гробището Удланд.
— Да, наблюдавали сме нечие погребение — сухо отбеляза Райли. — Мъртвите не влизат с взлом в чужди жилища.
Цял ден Лейси безпомощно гледаше как клиенти, които тя беше разработвала толкова време, се предаваха в ръцете на други агенти. Тежеше й да проверява в папката с клиенти, да се обажда във връзка с евентуални продажби и след това да предава информацията на други. Това беше задължението й, когато започна работа във фирмата, но беше преди осем години. Безпокоеше я също така усещането, че я наблюдават. Рик непрекъснато сновеше из търговския сектор, където се намираше нейната тясна килийка, и явно я държеше под око. На няколко пъти, когато отиваше да вземе нова папка, го хващаше, че я гледа. Направо не я изпускаше от очи. Имаше предчувствие, че до края на деня ще й кажат да не се мярка в офиса, докато разследването приключи. Ако искаше да вземе копието от дневника на Хедър, трябваше да го вземе от бюрото в някой промеждутък, когато Рик не я виждаше.
Накрая издебна един случай да си вземе листовете. Беше пет и десет, когато Рик я повика в кабинета на баща си. Едва свари да пъхне кафявия плик в куфарчето си, когато Ричард Паркър старши я покани в кабинета си, за да й каже, че трябва временно да напусне работа.
9
— Надявам се, че не си прекалено гладен, Алекс? — попита Джей Тейлър, поглеждайки за пореден път часовника си. — Лейси обикновено не закъснява.
Личеше си, че се дразни.
Мона Фаръл скочи в защита на дъщеря си.
— Движението е ужасно по това време на деня. Сигурно не е успяла да се прибере навреме.
Кит метна предупредителен поглед към съпруга си.
— Струва ми се, че не бива да се сърдим на Лейси, че закъснява след всичко, което й мина през главата напоследък. За Бога, та нея за малко не я убиха преди два дни, после й разбиха апартамента… Няма защо да я тормозим допълнително, Джей.