В затишието, настъпило след изстрелите, тя набързо оцени ситуацията. Болката й беше напълно реална, но с внезапен пристъп на неизразима мъка осъзна, че кръвта, рукнала по шията й, блика от малкото телце на племенницата й.
10
В чакалнята на педиатричното отделение в Медицинския център на Хакенсак един лекар се усмихна окуражаващо на Лейси.
— На косъм беше, но ще се оправи. Освен това Бони много настоява да ви види, госпожице Фаръл.
Придружаваше я Алекс Карбайн. След като изкараха Бони на носилка от операционната зала, Мона, Кит и Джей отидоха с нея до стаята й. Лейси не отиде с тях.
Аз съм виновна, аз — това беше единствената мисъл в главата й. Почти не усещаше главоболието, причинено от куршума, одраскал черепа й. Всъщност цялото й съзнание и тяло бяха безчувствени, сякаш се носеше в някакъв нереален свят без да разбира ужаса на случилото се.
Осъзнавайки загрижеността и обвиненията, които Лейси си отправяше, лекарят каза:
— Госпожице Фаръл, имайте ми доверие. Ръката и рамото, макар и бавно, ще се оправят и ще бъдат като нови. Децата бързо се възстановяват. Освен това бързо забравят.
Като нови, с горчивина си каза Лейси, втренчила безизразен поглед пред себе си. Детето изтича да ми отвори вратата, това беше всичко. Бони ме чакаше да дойда. И това за малко не й отне живота. Дали въобще нещата ще могат да станат „като нови“ след всичко това?
— Лейси, иди да видиш Бони — подкани я Алекс Карбайн.
Лейси се обърна да го погледне, спомняйки си с благодарност как той се беше обадил на 911, докато майка й се опитваше да спре кръвта, която бликаше от рамото на малката Бони.
В стаята на племенницата си Лейси видя Джей и Кит, седнали от двете страни на детското креватче. Майка й стоеше в долния край на леглото и с ледено спокойствие наблюдаваше всичко с тренираното си око на медицинска сестра.
Рамото и горната част на ръката на Бони бяха здраво омотани с бинт. Момиченцето сънливо протестираше:
— Не съм бебе. Не искам в детско креватче.
После забеляза Лейси и личицето й светна.
— Лейси!
Лейси направи усилие, за да се усмихне.
— Страхотна превръзка, сладурче. Къде да се подпиша?
Бони й се усмихна.
— Ти ранена ли си?
Лейси се наведе над креватчето. Ръката на Бони лежеше върху една от възглавниците.
В предсмъртните си мигове ръката на Изабел Уеъринг се протягаше към възглавницата, мъчейки се да извади окървавените страници. Бони е тук сега само защото аз се случих там преди два дни, мислеше си Лейси. И сега можеше да организираме погребението й.
— Тя наистина ще се оправи, Лейси — внимателно каза Кит.
— Не си ли усетила, че те следят? — попита Джей.
— За Бога, Джей, ти си откачил! — сряза го Кит. — Естествено, че не е.
На Бони очите й се затваряха.
Лейси се наведе и я целуна по бузата.
— Ела утре пак — помоли я Бони.
— Преди това трябва да свърша някои неща, но ще дойда пак много скоро — обеща Лейси.
За миг устните на Лейси се задържаха върху бузката на Бони.
Никога повече няма да те излагам на опасност, закле се тя.
В чакалнята Лейси установи, че я очакват инспектори от прокуратурата на Бергън каунти.
— Обадиха ни се от Ню Йорк — обясниха те.
— Инспектор Слоун ли? — попита тя.
— Не. От Главна прокуратура, госпожице Фаръл. Казаха да се погрижим за безопасното ви прибиране.
11
Гари Болдуин, федерален прокурор за южната част на щата, обикновено имаше благодушно изражение, което никак не съответстваше на личността му по време на действие в съда. Очилата без рамки подсилваха учения вид на слабото му лице. Среден на ръст, слабоват, изключително възпитан, той безмилостно можеше да смаже свидетел по време на кръстосан разпит и го постигаше без за секунда да повиши глас. Беше на четиридесет и три години и се знаеше, че има политически амбиции от национален мащаб. Искаше му се подобаващо да увенчае края на кариерата си като прокурор със значим и шумен процес.
И ето че точно такова дело сякаш всеки момент щеше да кацне на рамото му. Делото имаше всички необходими съставки: млада жена, попаднала случайно на местопрестъплението в скъп манхатънски апартамент в Ийст Сайд, жертвата беше бивша съпруга на известен собственик на ресторанти. И най-важното, жената беше видяла нападателя и можеше да го идентифицира.