Болдуин знаеше, че щом Сенди Саварано е излязъл от дупката си, за да работи, значи нещата опират до наркотици. Считан за умрял през последните две години, Саварано си беше създал име на екзекутор, който премахва всеки, дръзнал да се изпречи на пътя на наркокартела, за който работеше. Беше от най-безскрупулните главорези. Но когато полицията показала на Лейси Фаръл снимките от полицейското му досие, тя не го беше познала. Или паметта й изневеряваше, или Саварано си беше направил пластична операция, за да прикрие самоличността си.
Най-вероятно второто, каза си Болдуин, и ако е така, тогава наистина Лейси Фаръл е единственият човек, който може да го разпознае.
Мечтата на Гари Болдуин беше да залови и осъди Саварано, а най-добре бе да го склони на сделка срещу по-лека присъда, за да даде показания срещу големите шефове.
В момента обаче беше вбесен от телефонния разговор с инспектор Еди Слоун. Дневникът, който изглежда играеше ключова роля в това дело, бил откраднат от полицейския участък.
— Държах го в бюрото си в дежурната стая… заключен, разбира се, докато с Ник Марс го четяхме, за да видим дали има нещо полезно в него — обясни Слоун. — Изчезнал е снощи по някое време. Обърнахме участъка наопаки, за да открием кой го е задигнал.
После Слоун добави:
— У Джими Ланди има едно копие, което му е дала Фаръл. В момента пътувам към него, за да го взема.
— Гледай да пристигнеш преди и то да е изчезнало — каза Болдуин.
Той трясна слушалката. Лейси Фаръл трябваше скоро да дойде в кабинета му и Слоун имаше да й задава много въпроси.
Лейси знаеше, че е твърде наивно да смята, че връзките й със следствието ще приключат окончателно след като предаде дневника на Хедър Ланди на полицията. Когато снощи най-сетне се прибра от Ню Джързи у дома, беше почти на разсъмване, но тя не можа да заспи, лутайки се между самообвинения за това, че е изложила Бони на такава опасност, и чувството на недоумение от начина, по който животът й сякаш се разпадаше. Чувстваше се безкрайно зле при мисълта, че като човек, който може да разпознае Къртис Колдуел, застрашава не само лично себе си, но и всички свои близки.
Не мога да ходя при мама и Кит, нито при децата, размишляваше тя. Не мога да ги поканя и при мен. Страх ме е да изляза на улицата. Колко време ще продължи всичко това? И как въобще ще приключи?
Джак Рийгън беше заедно с нея в чакалнята пред кабинета на федералния прокурор. Той й се усмихна, за да й вдъхне кураж, когато секретарката каза:
— Можете да влезете.
Болдуин имаше навика да кара хората да чакат допълнително, след като влязат в офиса му, докато той демонстративно довършваше да пише нещо в бележника си. Докато Лейси Фаръл и адвокатът й сядаха, той ги изучаваше под спуснатите си клепачи, Фаръл има вид на човек, преживял голям стрес, отбеляза той. Нищо чудно, като се има предвид, че едва миналата вечер е попаднала под дъжд от куршуми, един от които беше одраскал черепа й, а друг беше ранил сериозно четиригодишно дете. Цяло чудо беше, че при стрелбата няма убити, добави мислено Болдуин, докато видимо се направи, че най-сетне забелязва присъствието им.
Той не си хабеше думите напразно.
— Госпожице Фаръл — заговори Болдуин, — много съжалявам за проблемите, които имате, но фактите говорят, че сериозно сте възпрепятствали криминалното следствие, като сте изнесли веществено доказателство от мястото на престъплението. Онова, което сте предали на полицията, е изчезнало, а това е много показателно за значимостта на доказателството.
— Нищо не съм унищожила — запротестира разгорещено Лейси, когато Джак Рийгън се намеси.
— Нямате право да обвинявате клиентката ми…
Болдуин ги прекъсна, като вдигна ръка за тишина. С леден тон, без да обръща никакво внимание на Рийгън, той каза:
— Госпожице Фаръл, това го казвате вие. Но аз ще ви кажа едно: Човекът, когото познавате под името Къртис Колдуел, е безскрупулен убиец. За да повдигнем официално обвинение срещу него, са ни нужни вашите показания и ние смятаме да се погрижим нищо да не ни попречи.
Той спря и се загледа в нея.
— Госпожице Фаръл, имам правомощията да ви задържа като свидетел по делото. Уверявам ви, че не е приятно. Това ще означава да бъдете двадесет и четири часа под наблюдение в специално заведение.
— За какъв период от време става дума? — поинтересува се Лейси.
— Не знаем, госпожице Фаръл. Толкова, колкото е необходимо, за да го заловим и с ваша помощ да го осъдим. Разбирам, че докато убиецът на Изабел Уеъринг е на свобода, вашият живот не струва пукната пара, а ние досега не сме имали случай да предявим обвинение срещу този човек, така че със сигурност да можем да го осъдим.