Той въздъхна.
— Предложи му да извикаш фирма за почистване, Тим. Ние ще платим сметката.
Рик Паркър не беше толкова глупав, че да се прибере веднага в офиса. Не му се искаше да се вижда с баща си.
Не трябваше така да избухвам, кореше се той, макар да продължаваше да се тресе от яд. Януари е кофти месец в Ню Йорк, каза си той на ум.
Тъкмо влезе в Сентрал Парк и тръгна бързо по алеята за бегачи, когато един от тичащите се блъсна в него.
— Внимавай! — озъби му се Рик.
Бегачът даже не намали ход.
— По-спокойно, приятелю — извика му той през рамо.
По-спокойно! Разбира се, продължаваше мислено да си говори Рик. Старецът ме остави най-сетне да свърша нещо сам и онзи нахален инспектор реши да се появи точно тази сутрин.
Инспектор Слоун беше дошъл да зададе пак същите въпроси и да обсъдят пак същите теми.
— Когато ви се обади онзи човек, представил се за Къртис Колдуел, не ви ли хрумна да проверите в адвокатската кантора, за която Колдуел е твърдял, че работи? — попита той за стохиляден път.
Рик мушна ръце в джобовете си и си спомни колко неубедително прозвуча отговорът му.
— Ние често работим с „Келър, Роланд и Смит“ — беше казал той. — Нашата фирма стопанисва техни сгради. Нямаше защо да се съмнявам в обаждането.
— Имате ли представа дали лицето е знаело, че няма да бъде проверено? Доколкото разбирам, „Паркър & Паркър“ по правило проверяват всичките си клиенти, за да се уверят, че хората, които водят в своите представителни жилища, са на достатъчно добро ниво.
Рик си спомни ужаса, който беше изпитал, когато баща му беше влязъл при тях без да почука.
— Нали вече ви казах, че нямам представа откъде е знаел името на тази адвокатска кантора — отвърна за пореден път Рик.
Той подритна мръсната, заледена купчинка сняг на пътя. Дали полицията го подозираше, защото беше уредил срещата? Дали започваха да се съмняват, че такова телефонно обаждане въобще съществува?
Трябваше да измисля по-добра история, каза си той, подритвайки ядно замръзналата пръст. Но вече беше прекалено късно. Нямаше накъде да мърда, така че трябваше да си спасява задника.
15
Ключовата дума в тази програма е сигурността, мислеше си Лейси, докато се опитваше да започне писмо до майка си. За какво да пиша, питаше се тя. За времето не може. Ако взема да спомена, че е двайсет градуса под нулата, че е паднал рекорден снеговалеж и е натрупал шейсет и пет сантиметра сняг, това със сигурност ще ме издаде, че съм в Минесота. Предупредиха ме да не издавам подобна информация.
Не мога да пиша за работата си, защото засега нямам такава. Мога да кажа, че фалшивото ми свидетелство за раждане и карта за социална осигуровка са готови, така че вече мога поне да си търся работа. Сигурно мога да спомена, че имам шофьорска книжка и че моят съветник — помощник федерален шериф — ме заведе да си купя кола на старо.
Платиха я от програмата. Страхотно, нали? Разбира се, не мога да пиша, че помощник-шерифът се казва Джордж Свенсън и определено не мога да пиша на мама и на Кит, че си купих тригодишна кола — кафяво Бронко.
Вместо това тя написа:
Съветникът ми е симпатичен. Има три вече поотраснали дъщери.
Не, последното ще го махна, каза си тя. Прекалено уточняващо е.
Съветникът ми е симпатичен. Много търпелив. Дойде с мен да си избера мебели за мансардата.
Прекалено уточняващо. Смени го с апартамент.
Нали ме знаете. Не си падам много по стандартните мебели. Съветникът ми реши да ми угоди и обиколихме няколко разпродажби, откъдето си купих няколко наистина прекрасни мебели втора употреба, така че поне имат някаква индивидуална физиономия. Старите ми неща обаче страшно ми липсват. Предайте на Джей, че съм му много задължена, задето поддържа апартамента ми от мое име.
Това е достатъчно безопасно, каза си Лейси, и наистина съм много благодарна на Джей. Но се кълна, че ще му върна всяка стотинка.
Разрешено й беше да се обажда вкъщи веднъж седмично по сигурен телефон. Последният път чу как Джей подканяше Кит да побърза. Сигурно е много неприятно да седиш и да чакаш да ти се обадят в определен час, не можеше да го отрече. На нея обаче никой не можеше да й се обажда.
Разбирам, че децата са изкарали добре ваканцията. Много се радвам, че ръчичката на Бони вече е по-силна. Момчетата май не са доволни от почивката на ски. Кажи им, че съм достатъчно откачена, за да се опитам да карам сноуборд заедно с тях, когато се върна.
Мамо, внимавай и се пази. Доколкото разбирам, двамата с Алекс добре се забавлявате. Какво от това, че понякога те отегчава до смърт с приказките си? Струва ми се, че е свестен мъж. Няма да забравя колко много ми помогна онази нощ, когато оперираха Бони.