Какво ли беше накарало Хедър да напише тези думи? Не е било нещо много важно. Каквото и да е било, станало беше четири години преди смъртта й и това беше единственият случай, в който се споменаваше.
От последните няколко записки в дневника личеше, че Хедър е дълбоко обезпокоена. Няколко пъти споменаваше, че се чувства „Хваната натясно. Не знам какво да правя“. За разлика от останалите, тези няколко бележки бяха на листове без редове.
В написаното там нямаше нищо особено, но явно точно те бяха възбудили подозренията у Изабел Уеъринг. Но това можеше да се отнася до всичко — нова работа, нов приятел — абсолютно всичко, разсъждаваше Лейси, докато прибираше обратно страниците в чекмеджето. Господ ми е свидетел, че самата аз в момента съм „хваната натясно“.
Защото някой иска да те убие, прошепна един глас в главата й.
Лейси затръшна чекмеджето с всичко сила. Престани! — скара се тя сама на себе си.
Може би чаша чай ще ми помогне.
Направи си чай и го изпи на бавни глътки с надеждата да разсее тягостното, пропито със страх чувство на изолираност от света, което застрашаваше да я завладее изцяло.
От скука реши да пусне радиото. Обикновено минаваше безразборно през станциите, докато намери някаква музика, но сега радиото беше нагласено на средни вълни и някакъв глас тъкмо казваше:
— Здравейте, аз съм Том Линч, водещ през следващите четири часа по радио WCIV.
Том Линч!
Лейси остана толкова изумена, че забрави носталгията си. Направила бе списък на всички имена, които се споменаваха в дневника на Хедър Ланди. Том Линч беше сред тях — някакъв си журналист от друг град, по който Хедър си падала за известно време.
Дали беше същият? И ако е така, дали Лейси би могла да научи от него нещо повече за Хедър?
Струва си да опитам, реши тя.
16
Том Линч беше сърдечен човек, типичен представител на Средния запад. Отраснал в Северна Дакота, той беше от породата здравеняци, които смятат, че пет градуса под нулата е много свежо време и че само слабаците се оплакват от студа.
— Днес обаче са прави да се оплакват — усмихна се той на Мардж Питърсън, момичето на рецепцията в радио WCIV.
Мардж го изгледа с майчинска обич. Това момче правеше живота й по-ведър, а откакто пое следобедното предаване явно оказваше подобно влияние на много хора в Минеаполис и Сейнт Пол. От нарасналото количество писма на почитатели, които минаваха през бюрото й, ставаше ясно, че популярният трийсетгодишен водещ е на път да завоюва големи постижения в областта на радиото. Комбинацията му от новини, интервюта, коментар и доста безсрамно чувство за хумор привличаха широк кръг от различни по възраст слушатели. А само да го видят, казваше си тя, вдигайки поглед към светлите му лешникови очи, леко разрошената кестенява коса, топлата усмивка и привлекателно лице с не особено съразмерни черти… По телевизията също ще изглежда добре.
Мардж се радваше на успеха му, който беше успех и за радиото им, но разбираше, че това е нож с две остриета. Знаеше, че две други радиостанции са се опитали да им го отнемат, но той беше заявил, че преди да мисли за нова работа иска да направи WCIV най-слушаното радио в района.
Ето че това е на път да стане и тогава ще го изгубим.
— Мардж, случило ли се е нещо? — попита Том със загрижен вид. — Нещо май те тревожи.
Тя се засмя и поклати глава.
— Няма нищо. В залата ли отиваш?
В края на предаването си днес следобед Линч беше казал на слушателите си, че след като и пингвин не би излязъл да тича в това време, той отива в залата на Туин Ситис и се надява да се види с част от тях там. Туин Ситис бяха негови спонсори.
— Къде другаде? Чао.
— Как се ориентирахте към нас, госпожице Карол? — попита Рут Уилкокс, докато Лейси попълваше формуляра за членство в спортната зала на Туин Ситис.
— От предаването на Том Линч — обясни Лейси.
Жената продължаваше да я гледа изпитателно и тя почувства, че трябва да поясни.
— От известно време се каня да се запиша в някоя спортна зала и понеже тук мога да опитам преди да реша окончателно… — тя остави изречението си недовършено.
— Освен това ми е наблизо — завърши не особено убедително тя. Поне ще се поупражнявам малко за постъпването на работа, ядосано си каза Лейси на ум.
Перспективата да попълва формуляр я стресна, понеже за пръв път щеше да използва новата си самоличност. Лесно беше да тренира със съветника си, помощник-шерифа Джордж Свенсън, но в действителност беще съвсем друго нещо.