Баба, мислено изрече Джими.
За пръв и последен път ме нарече „татко“, когато мислеше, че съм й сърдит.
По ирония на съдбата Изабел, която във всичко откриваше някакъв заговор, беше станала случайна жертва на мошеник, вмъкнал се в жилището като евентуален купувач, само за да се върне да го обере. Това беше една от най-старите игри на света и Изабел беше паднала невинна жертва. Просто се беше озовала на неподходящо място в неподходящ момент.
Дали наистина е било така, чудеше се Джими Ланди, неспособен да се отърси от последните остатъци съмнение.
Дали наистина не съществуваше някакъв шанс Изабел да е била права и смъртта на Хедър да не е била чиста злополука? Три дни преди смъртта на Изабел една репортерка от „Уошингтън Поуст“ писа, че майката на Хедър Ланди, Изабел Уеъринг, бивша кралица на красотата, „може би е попаднала на някаква следа, подозирайки, че смъртта на младата актриса не е плод на случайността“.
Полицията разпита репортерката и тя си призна, че е срещнала случайно Изабел и имала възможност да чуе теориите за смъртта на дъщеря й. Що се отнася до статията, предположението, че Изабел Уеъринг разполагала с доказателства, било изцяло измислица на авторката.
Дали смъртта на Изабел се дължи на тази улика, продължаваше да се пита Джими Ланди. Дали не е обезпокоила някого?
Това бяха въпросите, които Джими избягваше досега. Ако са убили Изабел, за да й запушат устата, тогава някой нарочно беше причинил смъртта на Хедър в горящата кола на дъното на онова дере.
Миналата седмица полицията беше освободила жилището й и той се обади в агенцията по недвижими имоти, за да им каже да го продадат. На тази история трябва да се сложи край. Ще наеме частен детектив, за да провери дали полицаите не са пропуснали нещо. Ще трябва да поговори и с Лейси Фаръл.
Чукането най-сетне достигна до слуха му. Той се огледа. Време беше да си върви. С тежки стъпки прекоси стаята и излезе в коридора. Затвори тежките махагонови врати и се отдръпна да ги огледа. Художникът беше проектирал златните букви, които щяха да стоят на вратата. Надписът трябваше да е готов след един-два дни.
„При Хедър“, това гласеше надписът, момичето на баба, замисли се отново Джими. Ако открия, че някой нарочно ти е причинил зло, момичето ми, ще го убия със собствените си ръце. Кълна ти се.
20
Време беше да се обади вкъщи, събитие, за което Лейси копнееше и от което същевременно се ужасяваше. Този път мястото на осигурената телефонна връзка беше стая в мотел.
— Никога на едно и също място — каза тя, след като Джордж Свенсън отвори вратата в отговор на почукването й.
— Точно така — съгласи се той. — Линията е готова. Ще набера номера. А сега, спомни си всичко, което съм те учил, Алис.
Той винаги я наричаше Алис.
— Помня всяка дума.
И тя изпя наизустеното.
— Дори назоваването на супермаркет може да издаде местонахождението ми. Ако спомена за спортната зала, в никакъв случай да не казвам, че се нарича „Туин ситис“. Да не говоря за времето. Засега не ходя на работа, така че поне това е безопасна тема. Говори за това.
Тя прехапа долната си устна.
— Извинявай, Джордж — виновно рече тя. — Нервите ми не издържат преди тия разговори.
Ъгловатото му лице изразяваше разбиране и съчувствие.
— Ще те свържа и ще изляза да се поразходя навън — каза той. — За около половин час.
— Чудесно.
Той кимна и вдигна слушалката. Лейси почувства как дланите й се навлажняват. След миг чу как вратата щракна зад гърба му, точно когато тя каза:
— Здрасти, мамо. Как сте?
Днес разговорът беше още по-труден от обикновено. Кит и Джей ги нямаше.
— Наложи се да отидат на някакъв коктейл — обясни майка й. — Кит ти изпраща много поздрави. Момчетата са добре. Тази година и двамата са в хокейния отбор на училището. Да можеше само да ги видиш как карат кънки, Лейси. Сърцето ми се свива, като ги гледам.
Аз съм ги учила, помисли си Лейси. Едва ходеха, когато им купих кънки.
— Обаче Бони ни създава тревоги — добави майка й. — Още е бледичка. Кит я води на физиотерапия три пъти седмично, а аз се занимавам с нея през почивните дни. Но ти много й липсваш. Страшно много. Мисли си, че се криеш, защото някой може да те убие.
Откъде й е хрумнала тази мисъл, зачуди се Лейси. Боже мили, кой е пуснал тази муха в главата на детето?
Майка й отговори на незададения въпрос.