— Сигурно е чула Джей да разправя нещо на Кит. Знам, че понякога Джей те дразни, но честно казано, Лейси, от негова страна е много мило, че ти поддържа жилището и ти изплаща осигуровките. От Алекс научих също, че Джей е получил голяма поръчка — да оборудва казиното и хотела на Джими Ланди в Атлантик сити. Доколкото знам, той се безпокои, че Джими Ланди може да разбере, че ти е роднина и да отмени поръчката. Алекс каза, че Джими се чувствал ужасно покрай нещастието с бившата му жена, а Джей се страхува, че може да започне да обвинява теб за смъртта й. Нали разбираш, задето си довела онзи мъж в апартамента без предварително да го провериш.
Много жалко, че не убиха и мен заедно с Изабел, горчиво си помисли Лейси.
Опитвайки се да звучи весело, тя разказа на майка си, че е започнала да ходи редовно в една спортна зала и че заниманията там й доставят голямо удоволствие.
— Добре съм, наистина — продължи тя. — Пък и това положение няма да трае дълго, обещавам ти. Казаха ми, че когато арестуват мъжа, когото трябва да идентифицирам, ще го убедят да даде показания в полза на държавата вместо да отиде в затвора. Веднага щом постигнат споразумение с него, ще бъда свободна. Онзи, когото той ще натопи, ще преследва него, а не мен. Трябва само да се молим това да стане скоро. Нали, мамо?
С ужас обаче установи, че от другата страна се чуват хлипания.
— Лейси, това положение никак не ми харесва — нареждаше Мона Фаръл. — Всеки път, когато чуя за злополука с млада жена, съм сигурна, че става дума за теб. Трябва да ми кажеш къде си. Наистина трябва.
— Мамо!
— Моля ти се, Лейси!
— Ако ти кажа, трябва на всяка цена да си остане между нас. Не бива да казваш на никого. Не бива да казваш дори на Кит.
— Разбира се, скъпа.
— Мамо, да знаеш — ако разберат, че съм ти казала, ще ме изхвърлят от програмата, ще ме лишат от всякаква защита.
— Но аз трябва да знам.
Лейси гледаше през прозореца. Оттам се виждаше едрата фигура на Джордж Свенсън, който се задаваше по стъпалата.
— Мамо — прошепна тя, — в Минеаполис съм.
Вратата се отвори.
— Трябва да свършваме, мамо. Ще се чуем пак следващата седмица. Целуни всички от мен. Обичам те. Чао.
— Всичко наред ли е? — попита Свенсън.
— Разбира се — отвърна Лейси. Стомахът й се свиваше при мисълта, че току-що бе допуснала ужасна грешка.
21
Ресторантът на Ланди на 56-та Западна улица гъмжеше от хора — бляскавата тълпа беше излязла току-що от театрите. Стиви Абът играеше ролята на домакин, ходеше от маса на маса, поздравяваше гостите и приветстваше новодошлите. Там беше и бившият нюйоркски кмет Ед Кох.
— Новото ти телевизионно шоу е страхотно, Ед — каза Стиви, докосвайки леко Кох по рамото.
Кох грейна от удоволствие.
— Колко души получават толкова пари затова, че работят като съдии в нищо и никакъв съд?
— Заслужил си всяка стотинка.
Стиви спря до една маса, начело на която седеше Кала Робинс, легендарната комедийна актриса, която бяха убедили да играе в една нова бродуейска постановка, въпреки че беше преустановила кариерата си в театъра.
— Кала, разправят, че си великолепна.
— Истината е, че след Рекс Харисън в „Моята прекрасна лейди“ никой не се е преструвал, че пее така добре. Но на публиката изглежда й харесва. В това няма нищо лошо, нали?
Абът се засмя с очи и се наведе да я целуне по бузата.
— Абсолютно нищо.
Той направи знак на главния келнер, който се навърташе наблизо.
— Нали знаете кое е любимото бренди на госпожа Робинс.
— Пак ми отиде спечеленото — разсмя се Кала Робинс. — Благодаря ти, Стиви. Винаги знаеш как да поласкаеш една дама.
— Старая се — отвърна с усмивка Стиви.
— Чувам, че новото казино щяло да удари всички в земята — намеси се кавалерът на Робинс, изтъкнат бизнесмен.
— Правилно сте чули — съгласи се Стиви. — Невероятно заведение.
— Разправят, че Джими щял да го остави на теб да го ръководиш — добави мъжът.
— Положението е следното — твърдо заяви Стиви. — По принцип Джими е собственикът. Джими командва. Това е положението и такова ще си остане. Не го забравяйте. Мен поне той не ме оставя да го забравя.
С ъгълчето на окото си той зърна Джими, който влизаше в ресторанта и му махна с ръка.
Джими дойде при тях и на лицето му разцъфна широка усмивка в чест на Кала.
— Кой е шефът в Атлантик сити, Джими? — попита тя. — Стиви разправя, че си бил ти.
— Стиви е прав — усмихнато отвърна Джими. — Затова се разбираме така добре с него.
Докато се отдалечаваха от масата на Робинс, Ланди попита:
— Успя ли да ми уредиш да вечерям с госпожица Фаръл?