— Тази сутрин опекох сладки — каза Лейси и остави чинията на масичката. — Опитайте ги, но на ваша отговорност. Не съм правила сладки от гимназията.
След като сипа кафето, тя се опита да отклони разговора така, че да спомене Хедър. Хедър пишеше в дневника си, че е срещнала Том Линч след някакво представление. Но ако кажа, че съм гледала постановката, би трябвало да си спомням и участието на Кейт, усилено размишляваше Лейси.
— Преди година и половина бях в Ню Йорк и гледах една нова възстановка на „Годеникът“. В програмата прочетох тази вечер, че и ти си участвала в нея.
— Сигурно си я гледала, когато бях болна от грип — отвърна Кейт. — Една седмица отсъствах.
Лейси се постара да прозвучи ненагласено.
— В главната роля играеше една млада актриса с много хубав глас. Не мога да си спомня името й.
— Хедър Ланди — веднага се обади Кейт Ноулс и се обърна към братовчед си.
— Том, нали я помниш? Тя си падаше по теб. Хедър загина при автомобилна катастрофа — обясни тя и поклати глава. — Много жалко за нея.
— Как е станало? — попита Лейси.
— О, прибирала се у дома от една хижа в Стоу и изхвърчала от пътя. Майка й, горката жена, не можа да го понесе. Идва в театъра да говори с нас, търсеше някаква допълнителна причина за инцидента. Казваше, че Хедър била разтревожена точно преди почивните дни и разпитваше дали не знаем нещо повече.
— И ти какво й каза? — намеси се Том.
Кейт Ноулс сви рамене.
— Казах й, че според мен Хедър беше необикновено мълчалива през седмицата преди да загине и аз също забелязах, че нещо я тревожи. Предположих, че навярно е била по-разсеяна, докато е карала на прибиране и затова се е подхлъзнала.
Край, задънена улица, помисли Лейси. Кейт не знае нищо повече от мен.
Кейт Ноулс остави чашата си.
— Много ми беше приятно, Алис, но вече е късно и трябва да вървя.
Тя стана и се обърна към Лейси.
— Интересно, че името на Хедър Ланди изникна точно тази вечер, тъкмо се бях сетила за нея. Майка й ми писа, молеше ме пак да се опитам да се сетя нещо, което би могло да обясни поведението на Хедър през този последен ден. Писмото й ме настигна чак тук. Препращали са го в други два града, докато го получа.
Тя се замисли и поклати глава.
— Има едно нещо, за което бих могла да й пиша все пак, колкото и да е маловажно. Едно момче, с което ходех преди — Бил Мерил, ти го знаеш, Том, познаваше и Хедър. Скоро стана дума за нея и той спомена, че я бил видял следобеда преди да загине в апре-ски бара на хижата. Бил отишъл там с още двама, единият бил някой си Рик Паркър, който се занимавал с недвижими имоти в Ню Йорк и явно знаел нещичко за Хедър от времето, когато току-що била пристигнала в Ню Йорк. Бил каза, че щом зърнала Паркър, Хедър моментално излетяла от хижата. Сигурно не е нещо значително, но майката на Хедър толкова настояваше да й кажа всичко, което знам за онзи ден, че сигурно ще поиска да го узнае. Ще й пиша още утре сутринта.
Когато чу Кейт да споменава писмото на Изабел и после името на Рик Паркър, Лейси изтърва чашата, която се разби на пода и прекъсна транса, в който беше изпаднала. Тя побърза да прикрие объркването си и се зае да чисти изцапаното, отказвайки всякаква помощ. Заета с почистването, Лейси извика „Лека нощ“ на Кейт и Том, които се отправиха към вратата.
Останала сама в кухнята, Лейси опря гръб в стената и се насили да се успокои, като едва се сдържаше да не извика на Кейт, че може да си спести труда да пише на Изабел Уеъринг, тъй като за нея това беше напълно излишно.
23
След близо четири месеца разследване федералният прокурор Гари Болдуин не беше и на милиметър по-близо до откриването на Сенди Саварано отколкото по времето, когато още вярваше, че Саварано почива заровен в гробището Удлон. Неговите хора бяха проучили дневника на Хедър Ланди до последната подробност и бяха проследили всички, споменати в него.
По същия път се беше опитала да върви и Изабел Уеъринг, помисли си Болдуин, докато за пореден път изучаваше лицето на Сенди Саварано, нарисувано от полицейския художник по описанието на Лейси Фаръл. Към рисунката художникът беше прикрепил бележка: „Свидетелката явно не е забелязала подробности, по които заподозреният да бъде идентифициран“.
Говориха с портиера на сградата, където беше извършено убийството, но той не помнеше как изглежда убиецът. Казваше, че и без това виждал прекалено много хора, които влизат и излизат, пък и без това се канел да се пенсионира.
При това положение ми остава само Лейси Фаръл, която лично да разпознае Саварано, горчиво размишляваше Болдуин. Ако й се случи нещо, край на целия случай. Вярно че намерихме отпечатък на Саварано на вратата на апартамента й, след като беше разбит, но дори не можем да докажем, че е влизал вътре. Единствено Фаръл може да го уличи в убийството на Изабел Уеъринг. Без нея няма никакъв шанс да бъде идентифициран, продължаваше той.