Лейси веднъж я беше попитала:
— Как можеш да търпиш да ти се кара за неща, за които нямаш никаква вина?
Тогава обясних на Лейси, че не позволявам на такива неща да ме ядосват, спомни си Кит. Разбирам го. Джей е от хората, които се тревожат за всичко и това е неговият начин да го изрази.
Тя отново хвърли поглед към мъжа си. В момента се тревожи, че ще закъснеем за вечерята с важен клиент. Знам, че се тревожи и за Бони и вътрешно го яде мисълта, че й е обещал нещо, което не може да изпълни.
Джей въздъхна тежко, когато най-сетне завиха по магистралата, водеща към Уест Сайд. Кит с облекчение забеляза, че потокът коли пред тях се движи плавно. В знак на подкрепа тя сложи ръка на рамото на съпруга си и после се обърна да погледне на задната седалка. Както винаги след разговорите с Лейси, майка й едва сдържаше сълзите си. Щом се качи в колата, тя каза:
— Нека не говорим за това.
— Как си, мамо? — попита я Кит.
Мона Фаръл се насили да се усмихне.
— Добре съм, скъпа.
— Обясни ли на Лейси защо тази вечер не мога да говоря с нея?
— Казах й, че отиваме в Ню Йорк и ти искаш да се увериш лично, че Бони си е изяла вечерята преди да тръгнеш. Тя разбра.
— Каза ли й, че ще се срещнем с Джими Ланди? — попита Джей.
— Да.
— Тя какво каза?
— Каза, че…
Мона Фаръл се спря преди да успее да им каже как Лейси я предупреди да не казва на никого къде живее сега. Кит и Джей не знаеха, че Лейси е споделила тайната си с нея.
— Каза, че е много изненадана — неубедително довърши Мона, чувствайки се безкрайно неловко.
— Значи Алекс те е направил шеф, Карлос? — поздрави Джими Ланди предишния си служител, докато сядаха на резервираната за тях маса в ресторанта на Алекс.
— Точно така, господин Ланди — отвърна Карлос с широка усмивка.
— Ако беше почакал още малко, Джими може би също щеше да те повиши — обади се Стиви Абът.
— А може би нямаше да го повиша — рязко отвърна Джими.
— Все едно, спорен въпрос — намеси се Алекс Карбайн. — Джими, ти идваш за пръв път. Кажи как ти се струва заведението.
Джими Ланди се огледа, изучавайки приятната обстановка в салона с тъмнозелени стени, изпъстрени с ярки картини в тежки орнаментни златни рамки.
— Изглежда си черпил вдъхновение от Руската зала за чай, Алекс — беше неговият коментар.
— Така е — съгласи се охотно Алекс Карбайн. — А ти удостои с тази чест Ла Кот Баск, когато отваряше новото си заведение. А сега казвайте кой какво ще пие. Много държа да опитате виното ми.
Джими Ланди съвсем не е такъв, какъвто очаквах, мислеше си Кит докато отпиваше от чашата с шардоне. Джей толкова се притесняваше да не закъснеем, а пък той съвсем не се показа разстроен, че отидохме няколко минути по-късно. Дори когато Джей се извини, Ланди каза:
— Когато идват в моето заведение, обичам хората да закъсняват. Докато ги чакат, гостите си поръчват по още едно пиене. Това е хубаво.
Въпреки видимо доброто му настроение, Кит усещаше, че Джими Ланди е напрегнат. Лицето му имаше изпит и измъчен вид, освен това беше необикновено блед. Може би се дължи на мъката по дъщеря му, реши тя. Лейси й беше казала, че майката на Хедър не можела да преживее смъртта на дъщеря им. Може би и бащата страдаше по същия начин.
Докато ги запознаваха, Мона каза на Джими:
— Знам какво сте преживели. Дъщеря ми…
Алекс я стисна за ръката и я прекъсна.
— Защо не изчакаш да говорите за това по-късно, скъпа? — любезно я подкани той.
Кит инстинктивно хареса съдружника на Джими, Стиви Абът. Алекс им беше казал, че Джими го чувствал почти като роден син и двамата били много близки. На външен вид обаче никак не си приличат, отбеляза Кит.
Абът несъмнено е красавец.
С напредването на вечерта Кит забеляза, че Стиви и Алекс нарочно държат разговора настрани от всичко, свързано с Лейси и Изабел Уеъринг. Вместо това двамата постоянно караха Джими Ланди да разказва забавни истории за срещите си с разни известни личности сред клиентелата му.
Ланди се оказа първокласен разказвач и това негово качество, заедно с грубата му селска външност, го правеха особено привлекателен в очите на Кит. Освен това той искрено и сърдечно се интересуваше от тях.
От друга страна, щом забеляза един от келнерите да показва признаци на нетърпение спрямо дамата, която явно не можеше да реши какво точно желае за ордьовър, лицето му стана сурово.