Признавам си, мислено изрече тя, вперила поглед в здравата челюст на Том, в сбърченото му чело, по което беше изписана загрижеността му към нея. Израза в очите му… Там се четеше грижа, която човек изпитва само към любимо същество.
Не, няма да допусна да ти се случи нещо заради мен, закле се тя. Ако убиецът на Изабел Уеъринг е успял да измъкне адреса ми от Рут Уилкокс в залата в Туин ситис, сега вероятно нямаше да съм жива, заключи тя мислено. Дотук добре. Но къде ли показваше сега снимката й?
— Алис, знам, че си имаш някакви неприятности, но независимо какви са, аз ще ти помогна. Не мога повече да живея в неизвестност — гласът на Том беше тревожно настойчив. — Не разбираш ли?
Тя го погледна. Усещането беше много странно — пред нея стоеше мъж, който явно изпитваше особени чувства към нея — може би любов? Възможно е. Той беше точно мъжа, какъвто се надяваше да срещне един ден. Но не сега! Не тук! Не в тази ситуация! Не мога да му причиня подобно нещо, каза си тя.
Някаква кола се появи на паркинга. Лейси инстинктивно понечи да дръпне Том, за да го скрие зад колата.
Трябва да избягам оттук, реши тя.
Когато колата приближи, тя видя, че зад волана седи жена, която живее в същата сграда.
Но кой ли ще да седи зад волана на следващата кола, която се появи на паркинга, ядосано си каза тя. Можеше да е той.
Първите снежинки вече падаха.
— Том, моля те, върви си — умолително рече тя. — Трябва да се обадя у дома, да поговоря с майка си.
— Значи всичко е вярно?
Тя кимна, внимателно избягвайки погледа му.
— Трябва да поговоря с нея. Трябва да изгладим някои недоразумения. Може ли да ти се обадя по-късно?
Накрая тя вдигна глава.
Погледът му, изпълнен с тревога и недоумение, не се отделяше от лицето й.
— Алис, ще ми се обадиш ли?
— Честна дума.
— Ако мога да ти помогна, нали знаеш…
— Не, сега не можеш да ми помогнеш — прекъсна го тя.
— Ще ми отговориш ли поне честно на един въпрос?
— Разбира се.
— Има ли друг мъж в живота ти?
Тя впи очи в неговите.
— Не, няма.
Той кимна.
— Това исках да разбера.
На паркинга се появи друга кола.
Дръпни се от мен, мислено изкрещя тя.
— Том, наистина трябва да се обадя вкъщи.
— Нека поне те изпратя до входа — стисна той ръката й.
След няколко стъпки той спря.
— Ти куцаш.
— Нищо ми няма. Спънах се.
Лейси силно се надяваше, че лицето й не показва колко я боли при всяка стъпка. Том отвори входната врата и я задържа, за да мине тя.
— Кога ще ми се обадиш?
— След около един час.
Тя отново вдигна очи към него и се насили да се усмихне. Устните му докоснаха бузата й.
— Безпокоя се за теб. Тревожа се за теб.
Той стисна ръцете й в своите и настойчиво впери очи в нейните.
— Ще чакам да ми се обадиш. Поне научих нещо важно.
Лейси изчака във фоайето, докато видя, че тъмносиньото му БМВ потегли. После се спусна към асансьора.
Дори не си съблече якето преди да се обади в спортния клуб. Чу се пращящият от бодрост глас на управителката.
— Спортен клуб Едина. Изчакайте за момент, моля.
Измина една, после и още една дълга минута.
По дяволите, каза си Лейси, и удари вилката на телефона.
Беше събота. Може би майка й си беше вкъщи. За пръв път от месеци насам Лейси набра познатия номер направо.
Майка й вдигна при първото позвъняване.
Лейси знаеше много добре, че не бива да губи нито секунда.
— Мамо, на кого си казала, че съм тук?
— Лейси? На никого не съм казала. Защо?
Гласът на майка й се извиси тревожно.
Да, съзнателно не е казала на никого, каза си Лейси.
— Мамо, кой беше на онази вечеря? Кои бяха там?
— Алекс, Кит и Джей, Джими Ланди със съдружника си, Стиви Абът и аз. Защо?
— Ти споменавала ли нещо за мен?
— Нищо важно. Само, че си се записала в нов спортен клуб с прекрасна зала за скуош. Защо, не биваше ли?
Господи, мислено възкликна Лейси.
— Лейси, господин Ланди много иска да говори с теб. Помоли ме да те питам дали накрая на дневника на дъщеря му е имало нещо, написано на листове без редове.
— Защо пита? Нали му дадох пълно копие на дневника.
— Защото каза, че ако е имало, то някой ги е откраднал, докато дневникът е бил заключен в полицейския участък, освен това са откраднали целия оригинал. Лейси, да не би да искаш да кажеш, че мъжът, който иска да те убие, е в Минеаполис?
— Мамо, сега не мога да говоря. Ще ти се обадя по-късно.
Лейси затвори. Отново се опита да набере спортния клуб. Този път не даде никаква възможност на управителката да й каже да чака.
— Обажда се Алис Карол — прекъсна я тя. — Не…