Отвътре не се обаждаше никой.
Той отново позвъни.
Ключалката беше нова, но досега не беше срещал такава, която да не може да разглоби. Всички необходими инструменти бяха в специалния колан на кръста му. Приличаше на колан за пари. Винаги с радост си спомняше как онази вечер беше влязъл в апартамента на Уеъринг с ключа, който беше взел от масичката във фоайето.
За по-малко от четири минути той разглоби ключалката на апартамент 4F, влезе вътре и отново монтира всичко на мястото му. Щеше да я изчака вътре. Така дори беше по-добре. Не му се вярваше да се забави много. А каква изненада я чакаше у дома!
Може да е отишла да си направи рентгенова снимка на глезена, помисли той.
Сенди сви пръстите си, покрити в хирургическа гумена ръкавица. Вечерта, когато влезе в апартамента на Фаръл в Ню Йорк, беше проявил необичайна небрежност и беше оставил отпечатък на вратата. Пропуснал беше да забележи, че ръкавицата е цепната на десния показалец. Втори път няма да направи същата грешка.
Казали му бяха да провери дали Фаръл няма копие от дневника на Хедър Ланди и той тръгна към бюрото, за да започне търсенето оттам.
Точно тогава телефонът иззвъня. С бързи котешки стъпки той прекоси стаята и отиде до него. С радост установи, че телефонният секретар е включен.
Гласът на Фаръл прозвуча тихо и сдържано от записа.
— Свързали сте се с телефон 555–1247. Моля, оставете съобщение.
Това беше всичко. Обаждаше се мъжки глас, авторитетен и разтревожен.
— Алис, обажда се Джордж Свенсън — каза той. — Идваме към теб. Майка ти току-що се е обадила на спешния телефон в Ню Йорк, за да съобщи, че си в опасност. Не излизай никъде. Заключи вратата. Не пускай никого да влезе, докато не дойда аз.
Саварано замръзна на място. Идвали насам! Ако не се махне от жилището незабавно, ще попадне в капан. За няколко секунди се озова извън апартамента, прекоси коридора и слезе долу по аварийното стълбище.
Когато седеше вече на сигурно място в колата и караше сред ненатовареното движение по Хенъпин авеню, видя полицейските коли, които профучаха край него с пуснати лампи и сирени.
Не му се беше случвало да го хванат толкова натясно. Той продължи да кара без определена посока, за да се успокои и обмисли всичко внимателно.
Къде може да е отишла Фаръл, запита се той. Може би се крие у някоя приятелка? А може би в някой мотел?
Където и да се намира, преднината й не може да е повече от половин час.
Трябва да се опита да мисли като нея. Какво би направил той, ако е в програмата за защита на свидетели и го открият?
Няма да имам повече вяра на федералните, каза си той. Не бих се местил по тяхно решение в друг град, само за да се чудя след колко време ще ме открият отново.
Обикновено хората, които доброволно се отказваха от програмата за защита, го правеха, защото им ставаше мъчно за близките. Най-често се връщаха у дома.
Когато е разбрала, че са я открили, Фаръл не се беше обадила на федералните власти, а на майка си.
Натам е тръгнала, реши той. Сега трябва да е на път към летището и оттам за Ню Йорк. Сенди беше сигурен в това.
Той също се отправи натам.
Сигурно е много изплашена. Изгубила е доверие в полицаите. Апартаментът й в Ню Йорк все още беше неин. Майка й и сестра й живееха в Ню Джързи. Нямаше да е трудно да я открие.
И други му се бяха изплъзвали за малко, но никой не беше успял да се измъкне съвсем. В края на краищата винаги улавяше жертвата си. Ловът му доставяше голямо удоволствие, но самото убийство беше най-приятната част.
Най-напред отиде на гишето на авиокомпания „Нортуест“. По многобройните служители там си личеше, че това е най-натоварената линия в Минеаполис. Казаха му, че за момента всички полети са спрени заради снега.
— Тогава може би ще успея да намеря съпругата си — каза той. — Тя тръгна преди около четиридесет минути. Майка й претърпяла злополука в Ню Йорк и предполагам, че е взела първия полет за Ню Йорк. Казва се Алис Карол.
Служителката на гишето беше много услужлива.
— През последния час не е имало директен полет за Ню Йорк, господин Карол. Възможно е обаче да е излетяла с полета за Чикаго, за да направи връзка оттам. Ще проверя в компютъра.
Пръстите й заиграха по клавишите.
— Да, ето я. Съпругата ви е взела полет 62 за Чикаго, който трябваше да излети в 11:48 — жената въздъхна. — Всъщност, пътниците се качиха, но самолетът още стои на пистата за излитане. Страхувам се, че не мога да ви кача на борда, но ако желаете, можете да се срещнете с нея в Чикаго. Точно в момента извикват пътниците за този самолет. Двата полета вероятно ще пристигнат с няколко минути разлика.