Слоун веднага забеляза начина, по който Рик Паркър спомена Хедър Ланди.
— Добре. А какви бяха отношенията ви с Хедър Ланди?
Слоун забеляза как Присила Паркър стисна ръката на сина си.
— Трябва да му кажеш истината, Рик — тихо промълви тя.
Паркър погледна Слоун в очите. Мъката, която инспекторът прочете в погледа му, не беше фалшива.
— Запознах се с Хедър преди близо пет години, когато дойде в агенцията да си търси апартамент в Уест Сайд. Започнах да я развеждам насам-натам. Тя беше… беше красива, жизнена, забавна.
— Знаехте, че Джими Ланди й е баща, нали? — прекъсна го Слоун.
— Да, и това правеше ситуацията още по-забавна. След като се напих веднъж в заведението му, Джими ми забрани да ходя там. Бях много ядосан. Не бях свикнал да ми отказват нищо. Така че, когато Хедър ме помоли да анулирам договора й за жилището на 77-ма Западна улица, реших да се позабавлявам за сметка на Джими Ланди, макар и не пряко.
— Тя беше ли подписала договора?
— Абсолютно. После дойде при мен паникьосана. Разбрала беше, че баща й купил за нея апартамент на 70-та Източна. Помоли ме да скъсам договора.
— И какво стана?
Рик спря и се загледа в ръцете си.
— Казах й, че ще го скъсам, ако тя ми предложи нещо в замяна.
Мръсник, помисли си Слоун, тя е била още дете, току-що пристигнала в Ню Йорк, и да вземеш да я насадиш така.
— Разберете — продължи Рик Паркър. Слоун реши, че той говори повече на себе си, отколкото на него. — Тогава не ми стигаше умът да разбера какво всъщност изпитвам към Хедър. Дотогава само като повиках с пръст и момичетата сами тичаха при мен. Хедър не обърна никакво внимание на опитите ми да я прелъстя. Затова реших да използвам шанса си покрай анулирането на договора, който бяхме сключили, и така да си отмъстя на баща й. Но вечерта, когато дойде в апартамента ми, беше толкова ужасена, че реших да оттегля предложението си. Беше наистина много сладко момиче, може би наистина бих могъл да се влюбя в нея. Дори, струва ми се, бях влюбен. Във всеки случай, тогава се почувствах безкрайно неудобно. Потормозих я малко и тя се разплака. Тогава й казах, че е време да порасне, че аз с бебета не се занимавам. Вероятно съм успял да я засегна достатъчно, за да я пропъдя завинаги. Опитах се по-късно да й се обадя, да се видя с нея, но тя отказваше всякакъв контакт.
Рик стана и отиде до камината, сякаш да потърси топлина оттам.
— Онази вечер, след като тя си отиде, аз излязох и се напих. Пред бара на 10-та улица в Гринидж ме натикаха в една кола. Двама яки типа ме натупаха здраво. Казаха, че ако не анулирам този договор и не престана да досаждам на Хедър, няма да доживея следващия си рожден ден. Счупиха ми три ребра.
— Анулирахте ли договора?
— О, да, господин Слоун. Аз вече го бях анулирал. Но не и преди баща ми да надуши цялата работа и да ме принуди да му разкажа какво се е случило. Главният ни офис беше продал на Джими Ланди апартамента в Ийст Сайд, онзи, който беше купил за Хедър, но тази сделка беше нищо в сравнение с една друга сделка, която открих, че се готви. По същото това време баща ми работеше за Джими Ланди по продажбата на голям имот в Атлантик Сити. Ако Ланди разбереше какво съм направил на Хедър, баща ми щеше да изгуби милиони. Точно тогава баща ми каза да оставя тази история или да се разкарам от очите му. Трябва да знаете, че когато става дума за сделка, за баща ми няма никакво значение, че съм му син. Ако объркам нещо, ще ме накаже.
— Разполагаме със свидетел, който твърди, че Хедър избягала от апре-ски бара в Стоу онзи следобед, когато ви видяла там, точно преди вечерта на смъртта си.
— Тогава изобщо не я видях — тръсна глава Рик Паркър.
Отговорът му звучеше искрено.
— Няколко пъти случайно се натъквах на нея на разни места и всеки път реакцията й беше същата. Незабавно се измъкваше. За съжаление, нищо не можеше да промени нещата.
— Хедър явно е споделила с някого, който ви е нагласил добре след това. Мислите ли, че е бил баща й?
— Не, никога! — Рик почти се разсмя. — И да му каже, че е подписала онзи договор! Невъзможно. Никога не би посмяла да го направи.
— Тогава кой?
Рик Паркър и майка му си размениха погледи.
— Няма нищо страшно, Рик — каза тя и го потупа по ръката.
— Баща ми е редовен клиент на Ланди от трийсет години — обясни Рик. — Много се прехласваше по Хедър. Мисля, че татко е пратил горилите да ме набият.