Ами ченгетата? Дневникът на Хедър беше изчезнал, след като им го предаде, продължаваше да размишлява Лейси. Сега Джими Ланди иска да знае дали в края на дневника е имало няколко страници без редове. Спомням си тези три страници. Целите бяха изцапани с кръв. Щом копията от тези три страници са изчезнали от полицията, значи на тях трябва да е имало нещо наистина важно.
Копието от дневника беше в сака й, мушнат под предната седалка. Лейси се изкушаваше да го измъкне и да погледне, но реши да изчака до момент, когато би могла да разгледа тези три страници на спокойствие. Мъжът вдясно, онзи с компютъра, й се струваше от хората, които не само ще надничат, но и ще коментират прочетеното, а тя нямаше никакво намерение да разговаря за тези неща. Дори с непознати. Особено пък с непознати!
— Започваме спускане към…
Чикаго, каза си тя. После Ню Йорк. И най-сетне у дома!
Стюардесата завърши дежурната реч за изправянето на седалките и затягането на коланите и после добави:
— Нортуест се извинява за причиненото от лошото време закъснение. Може би ще ви е интересно да научите, че веднага след нашето излитане видимостта се влоши рязко и ние бяхме последният самолет, който излетя. Полетите са били възобновени едва преди няколко минути.
Значи имам поне един час преднина пред преследвача си, който и да е той, каза си Лейси.
Утехата от тази мисъл, обаче, беше пропъдена от друга възможност. Ако някой я преследваше и подозираше, че може да е тръгнала за Ню Йорк, нямаше ли да е по-умно от негова страна да се качи на някой директен полет и да я чака направо там?
49
Всичко в тялото на Том Линч крещеше да не изоставя Алис сама. Той измина пет мили в посока към апартамента си в Сейнт Пол преди да направи обратен завой и да тръгне обратно. Щеше да й обясни, че няма никакво намерение да й пречи, докато говори с майка си или други близки, замесени в спора им. Но какво би могла да има против това той да стои и да чака в коридора или дори в колата си, докато тя свърши, и тогава да се качи. Явно има големи неприятности.
След като реши да се върне, Том изгуби всякакво търпение с прекалено внимателните шофьори, които се движеха със скоростта на охлюв поради снежната виелица.
Първият явен признак на безпокойство дойде с вида на полицейските коли, паркирани пред сградата на Алис с пуснати светлини. Един полицай регулираше движението и твърдо подканяше любопитните шофьори да не спират движението.
На Том му се зави свят от предчувствието, че присъствието на полицията явно има нещо общо с Алис. На една пряка от сградата успя да намери място, където да паркира и се върна тичешком. На входа на сградата го спря полицай.
— Качвам се горе — обясни той на ченгето. — Приятелката ми живее тук и искам да се уверя, че всичко е наред.
Как се казва приятелката ви?
— Алис Карол, живее в апартамент 4F.
Промяната в поведението на полицая потвърди подозренията на Том, че нещо се е случило с Алис.
— Елате с мен. Ще ви заведа горе — отвърна полицаят.
В асансьора Том събра сили да зададе въпроса, от който най-много се страхуваше.
— Тя добре ли е?
— Защо не изчакате да говорите с шефа, сър?
Вратата на апартамента на Алис беше отворена. Вътре се виждаха трима униформени полицаи, на които заповядваше по-възрастен мъж, в когото Том разпозна шофьора на Алис от предната вечер.
Том го прекъсна.
— Какво се е случило с Алис? — попита той. — Къде е тя?
От изненадата по лицето на мъжа насреща Том разбра, че са познали кой е, но нямаше време за поздрави и приветствия.
— Откъде познавате Алис, господин Линч? — попита Джордж Свенсън.
— Вижте — започна Том, — няма да ви отговоря на нито един въпрос преди да отговорите на моя. Къде е Алис? Защо сте тук? Кои сте вие?
Свенсън отговори накратко.
— Аз съм помощник федерален шериф. Не знаем къде е госпожица Карол. Знаем само, че получаваше заплахи.
— Значи не е вярно, че онзи тип, който твърдеше вчера в спортната зала, й е баща — разпалено заговори Том. — Така си и помислих, но като разказах на Алис, тя не каза нищо освен че трябвало да се обади на майка си.
— Какъв тип? — настойчиво попита Свенсън. — Разкажете ми всичко, което знаете за него, господин Линч. Това може да се окаже решаващо за живота на госпожица Карол.
Когато Том най-сетне се прибра вкъщи, минаваше четири и половина. Лампичката на телефонния му секретар показваше, че е получил четири съобщения. Както и очакваше, нито едно от тях не беше от Алис. Без даже да си свали якето, той седна на масата до телефона и обхвана глава с ръце. Свенсън му беше казал само, че госпожица Карол получавала заплахи по телефона и затова се била свързала с неговата служба. Явно тази сутрин се беше уплашила много сериозно, затова полицаите бяха в дома й.