— Може да е отишла на гости у някоя приятелка — обясни Свенсън с неубедителен глас.
А може да е отвлечена, помисли си Том. И дете би разбрало, че не му казват какво всъщност става. Полицията се опитваше да открие Рут Уилкокс от залата Туин ситис, но тя не беше на работа през почивните дни. Казаха, че искали по-подробно описание на мъжа, който твърдеше, че е баща на Алис.
Том беше казал на Свенсън, че Алис е обещала да му се обади.
— Ако ви се обади, предайте й да се свърже с мен незабавно — сурово нареди Свенсън.
В мислите си Том виждаше образа на Алис, тиха и очарователна, застанала до прозореца на онзи дом в Уейзата, а това беше едва преди седмица. Защо не ми се довери, ядосваше се мислено той. Тази сутрин едва дочака да се откачиш от мен!
Полицаите бяха споделили с него за една възможна следа. Съседка на Алис съобщила, че според нея тя се била качила в колата си някъде към единадесет часа. Аз я оставих в единадесет без петнайсет, спомни си Том. Ако съседката е права, значи тя е излязла десет минути след мен.
Къде би могла да отиде? Коя всъщност беше тя, не спираше да се пита Том.
Загледа се в старомодния черен телефон с шайба. Обади ми се, Алис, отправи той настойчивата си молба. Но часовете се точеха, започна да се развиделява, снегът не преставаше да вали, а телефонът така и не иззвъня.
50
Лейси пристигна в Чикаго в четири и половина. Оттам взе самолета в пет и петнайсет за Бостън. Отново плати с кредитната карта, но за полета на Делта от Бостън до Ню Йорк смяташе да плати в брой. Въпросният полет щеше да кацне на Морското летище, на една миля от главния терминал на Ла Гуардия. Сигурна беше, че който и да я е проследил до Ню Йорк, няма да я потърси точно там, а като плати в брой за последния преход, може би щеше да заблуди областния прокурор, че е останала в Бостън.
Преди да се качи на самолета в Чикаго, Лейси си купи новия брой на Ню Йорк Таймс. По средата на полета прегледа първата половина на вестника. След малко разбра, че няма смисъл, защото в глава й не влизаше нищо от прочетеното, и се зае да сгъва вестника, за да го прибере. Изведнъж обаче ахна от изненада. От първата страница на втората част на вестника я гледаше физиономията на Рик Паркър.
Прочете статията веднъж и после още веднъж, опитвайки се да разбере нещо. Това беше нова версия на историята за Рик. Видян за последен път в сряда следобед, когато завел клиент да огледа апартамента на убитата Изабел Уеъринг, Ричард Паркър младши, както вече със сигурност твърдеше полицията, беше заподозрян в убийството на Уеъринг.
Дали се крие, зачуди се Лейси. Дали е мъртъв? Дали информацията, която тя беше дала на Гари Болдуин във вторник вечерта, играеше някаква роля в тази работа? Спомни си, че когато спомена пред Болдуин за това как Рик е бил в хижата в Стоу няколко часа преди смъртта на Хедър Ланди, Болдуин не беше реагирал по никакъв начин. А ето че сега полицията официално съобщаваше, че Рик е свидетел по делото за убийството на Изабел. Трябва да има някаква връзка, рече си тя.
Едва когато самолетът вече кацаше в Бостън, Лейси осъзна, че най-сетне е успяла да измисли място в Ню Йорк, където би могла да отседне без някой да се сети.
В 8:05 тя слезе от самолета на летище „Лоугън“. Мислено се помоли Тим Пауърс, управителят на сградата, в която беше апартаментът на Изабел Уеъринг, да си е вкъщи и набра номера.
Един път преди четири години, точно когато си тръгваше от 70-та Източна номер три след оглед с клиент, Лейси успя да предотврати един ужасен инцидент, за който щяха да обвинят Тим Пауърс. Всичко беше станало така бързо. Някакво дете се беше откъснало от бавачката си и беше изтичало на улицата, защото Тим беше оставил входната врата отворена, понеже точно в момента я ремонтираше. Лейси реагира на мига и сграбчи детето в момента преди да го сгази минаващият по улицата товарен камион.
Разтреперан от ужас, Тим й се бе заклел:
— Лейси, вината щеше да е изцяло моя. Ако някога имаш нужда от нещо — каквото и да е — можеш да разчиташ на мен.
Ето сега имам нужда, Тим, каза си тя, докато го чакаше да вдигне телефона.
Тим се смая, като чу гласа й.
— Лейси Фаръл — възкликна той. — Мислех, че си изчезнала от лицето на земята.
Горе-долу така стана, рече си Лейси.
— Тим — започна тя, — имам нужда от помощ. Ти веднъж спомена, че…
Той я прекъсна.
— Каквото пожелаеш, Лейси.