Според него най-важното в живота му беше да има постоянно някакво предизвикателство, но точно сега това беше от изключително значение за него. Стиви Абът беше поел ежедневните грижи по всичко, което го освобождаваше от дреболиите и му даваше възможност да обърне внимание на големите неща. Джими не се интересуваше от това кой ще отпечата менютата и кой ще глади салфетките. Него го интересуваше колко струват и как изглеждат.
Само че нещо не успяваше напълно да се съсредоточи върху казиното, колкото и да се стараеше. Проблемът беше в това, че откакто миналия понеделник му бяха върнали копието от дневника на Хедър, не можеше да се откъсне от него и прекарваше цялото си време в препрочитане. Дневникът беше като врата, отворена към миналото, а той не беше сигурен, че желае да се връща там. Струваше му се странно, че Хедър, която бе започнала дневника си по времето, когато отиде да живее в Ню Йорк, за да започне кариерата си в шоу бизнеса, непрестанно се връщаше в спомените си към миналото, когато бяха правили нещо заедно с него или с майка й. Това не беше само дневник, а и мемоари.
Едно от нещата, които го бяха обезпокоили в дневника, беше прокрадващата се мисъл, че Хедър се е страхувала от него. От какво толкова се е страхувала? Е, да, на няколко пъти се беше случвало да й се скара, както винаги правеше с провинилите се, но това определено не би могло да бъде достатъчен повод да се страхува. Тази мисъл му беше безкрайно неприятна.
Какво толкова се е случило преди пет години, че така старателно го е крила от мен, питаше се той. Постоянно се връщаше към тази част от дневника. Мисълта, че някой е причинил нещо лошо на Хедър и се е измъкнал безнаказано, го вбесяваше. Дори след толкова време той имаше намерение да разнищи всичко докрай.
Въпросът за липсващите страници в края на дневника също го тревожеше. Можеше да се закълне, че ги е виждал. Както сам призна, беше разгледал дневника съвсем бегло през нощта, след като Лейси Фаръл му го даде, а на следващата вечер се беше напил здраво — нещо, което не беше правил от много години насам. Въпреки всичко, имаше смътен спомен за това, че ги беше видял.
Ченгетата твърдяха, че никога не са получавали въпросните страници без редове. Може и така да е, каза си той, но ако не греша и страниците наистина са били там, тогава всичко показва, че те не биха изчезнали, ако някой не е решил, че са прекалено важни. Има един единствен човек, който би могъл да ми каже истината. И това е Лейси Фаръл, рече си той. Когато е правила копието на дневника, не може да не е забелязала, че има няколко страници, които се различават от другите.
Смътно си спомняше, че по тях имаше петна. Джими реши да се обади на майката на Лейси Фаръл и отново да я помоли да предаде на Лейси въпроса, отговорът на който страшно го интересуваше: Има ли наистина такива страници?
55
Лейси се събуди и погледна часовника. Трябва да беше спала поне три часа. Когато отвори очи, се почувства както след лека упойка при зъболекаря. Имаше чувството, че нещо я боли, но този път беше глезенът, а не зъбът. Освен това се чувстваше леко зашеметена, но не чак дотам, че да не съзнава какво става. Спомняше си едва чути звуци откъм улицата — линейка, полицейска кола или пожарна… Това бяха познатите звуци на Манхатън, които винаги предизвикваха смесени чувства у нея — съчувстваше на пострадалите, но същевременно се чувстваше защитена.
Навън има някой, който ще дойде, ако имам нужда от помощ, винаги си казваше тя. Да, но сега не се чувствам така, помисли тя, отметна одеалата и седна. Инспектор Слоун побесня, като разбра, че е взела дневника на Хедър. Федералният прокурор навярно беше скочил до небето, когато е научил, че е казала на майка си къде е и после е избягала.
Всъщност, той беше заплашил да я задържи като особено важен свидетел, ако не спазва правилата по програмата за защита на свидетели, и тя беше напълно уверена, че той ще постъпи точно така — ако успее да я открие. Тя се изправи, като автоматично прехвърли тежестта върху левия си крак и прехапа устни от пулсиращата болка в подутия десен глезен.
Подпря се с две ръце на бюрото, за да се закрепи. Трите изписани страници без редове продължаваха да лежат там и неволно привлякоха вниманието й. Отново препрочете първата страница.