Обяд с Макс или Мак — кой знае? — Хъфнър. Сигурно ще е забавно. Както казва той, аз остарях, а ти порасна.
Звучеше така, сякаш Хедър говори за човек, когото познава от много време, каза си Лейси. Но кого да попитам? Този въпрос имаше един единствен отговор: бащата на Хедър.
У него е ключът към всичко, реши Лейси.
Трябва да се облече и да хапне нещо. А също така да заличи всички следи от пребиваването си в апартамента. Беше неделя. Тим Пауърс беше обещал да я предупреди, ако от агенцията решат да водят клиент да оглежда жилището, но тя все пак се тревожеше, че някой може да се появи неочаквано. Лейси се огледа и мислено отбеляза всичко съществено. Храната в хладилника щеше недвусмислено да покаже, че някой е бил в апартамента. Мокрите хавлиени кърпи също щяха да издадат присъствието й. Реши, че един бърз душ ще й помогне да се разсъни. Искаше да облече някакви дрехи, за да се освободи от нощницата на Хедър Ланди. Но какво ще облека след това, запита се тя. Никак не й се нравеше идеята, че ще се наложи отново да прибегне до гардероба на Хедър.
Малко след като пристигна, тя взе душ, уви се в голяма хавлиена кърпа и се насили да се качи отново горе, за да намери нещо, което да облече. Чувстваше се като таласъм, докато отваряше вратите на големия дрешник в спалнята. Искаше й се само да грабне нещо, което да облече в леглото, но не можа да не забележи двата коренно различни стила на дрехите по закачалките. Изабел се обличаше консервативно, в безупречен стил. Роклите и костюмите й си личаха отдалеч. Всичко останало по полиците и закачалките беше разнообразна колекция от мини и дълги поли, развлечени ризи, бабини рокли, официални тоалети за коктейл, които едва ли представляваха нещо повече от няколко педи плат, провиснали огромни пуловери и поне десетина чифта джинси, които очевидно принадлежаха на Хедър.
Лейси взе набързо една прекалено голяма нощница на бели и червени райета — явно от дрехите на Хедър.
Ако изляза, не мога отново да облека анцуга и якето си, каза си тя. Вчера бях с тях и биха могли лесно да ме познаят.
Набързо си приготви кафе и препечено хлебче, после взе душ. Беше изпрала бельото си по-рано, но дебелите й чорапи все още бяха мокри. Отново трябваше да се рови в личните вещи на двете мъртви жени, за да се облече.
В осем часа Тим Пауърс се обади по домофона.
— Не исках да се обаждам по телефона в апартамента — каза той. — По-добре децата и Кери да не знаят, че си тук. Мога ли да се кача?
Двамата пиха заедно кафе в библиотеката.
— С какво мога да ти помогна, Лейси? — попита Тим.
— Та ти вече ми помогна толкова много — усмихна му се тя благодарно. — „Паркър & Паркър“ ли продължават да се занимават с продажбата на апартамента?
— Доколкото знам — да. Сигурно си разбрала, че Паркър младши е изчезнал?
— Да, четох във вестника. Някой друг от техния офис водил ли е клиенти да оглеждат жилището?
— Не, Джими Ланди се обажда онзи ден да пита за това. Изглежда му е писнало от семейство Паркър. Иска апартамента да се продаде бързо. Казах му направо, че шансовете рязко ще се увеличат, ако извадим мебелите.
— Имаш ли му прекия телефонен номер, Тим?
— Мисля, че имам номера на прекия му телефон в офиса. Той се обаждал, докато бях навън, и се наложи аз да го потърся. Той лично вдигна слушалката.
— Тим, моля ти се, дай ми този номер.
— Разбира се. Нали знаеш, че телефонът тук продължава да работи. Така и не се наканиха да го прекъснат. Говорих с Паркър на няколко пъти, когато видях, че пристигат сметки, но останах с впечатлението, че предпочита да работи, за да може да се обажда оттук, ако има нужда. Понякога идваше и сам.
— Което означава, че може да дойде и сега — отбеляза тя.
Лейси знаеше много добре, че Тим може да изгуби работата си, ако открият, че я е пуснал в апартамента, така че не искаше да рискува да стои още дълго. Все пак, трябваше да го помоли за още една услуга.
— Тим, трябва да предам на майка ми, че съм добре. Сигурна съм, че телефонът й се подслушва, за да проследят разговора ни, ако аз й се обадя. Би ли отишъл на някой уличен телефон, за да й се обадиш оттам? Не казвай кой си и говори само няколко секунди, иначе ще успят да проследят разговора. Но дори да го направят, поне няма да е оттук. Кажи й само, че съм добре и ще й се обадя при първа възможност.
— Добре — съгласи се Тим и стана.
Той хвърли поглед към страниците на бюрото и сякаш се стресна.
— Това копие от дневника на Хедър Ланди ли е?
Лейси го изгледа.
— Да. Откъде знаеш, Тим?
— В деня преди убийството на госпожа Уеъринг се качих да сменя филтрите на радиаторите. Нали знаеш, че ги сменяме винаги около първи октомври, когато минаваме от летен режим на зимен режим. Заварих я да чете дневника. Предполагам, че го беше открила същия ден, защото беше много развълнувана и разстроена, особено докато четеше тези страници тук.