Жената, която едва-едва открехна вратата, явно нямаше желание да я пусне вътре. Лейси Фаръл сочеше болния си глезен.
— Крачето ме боли. Моля ти се, добра жено, пусни ме да вляза. После ще те пречукам — престорено изхленчи Ник.
Слоун изгледа партньора си, недоумявайки как може преди да му се е струвал забавен. Време беше да се обадят в централата. Чувстваше се изключително доволен, че той лично откри Лейси Фаръл, макар че след това щеше да се наложи да я предаде в ръцете на Болдуин.
Слоун нямаше откъде да знае, че не по-малко доволен от него беше Сенди Саварано, който го наблюдаваше с интерес от прозореца на спалнята на горния етаж на номер десет, където търпеливо очакваше пристигането на Лейси Фаръл.
61
Мона Фаръл се прибра вкъщи заедно с Кит и Джей.
— Не мога да отида на закуска в Ню Йорк след като съм толкова притеснена — обясни тя. — Ще се обадя на Алекс и ще го помоля да дойде тук.
Синовете на Кит, Тод и Анди, бяха отишли с приятели на ски на планината Хънтър. Детегледачката се грижеше за Бони, която отново се беше разболяла от поредната настинка.
Щом чу, че се прибират, Бони се втурна да ги посрещне.
— Малката ми разказа всичко за това как за рождения си ден щяла де отиде в Дисни Уърлд с леля си Лейси — сподели детегледачката.
— Рожденият ми ден е много скоро — решително заяви Бони. — Другия месец.
— Казах й, че февруари е най-късият месец в годината — обясни детегледачката, докато си обличаше палтото и се готвеше да си тръгне. — Тя много се зарадва.
— Ела с мен да се обадя по телефона — обърна се Мона Фаръл към Бони. — Ще ти дам да се обадиш на чичо Алекс.
Тя прегърна внучката си и я взе на ръце.
— Знаеш ли, че много приличаш на леля си Лейси, когато тя беше като теб, почти на пет години?
— Чичо Алекс ми харесва — каза Бони. — И ти го харесваш, нали, Нана?
— Не знам какво щях да правя без него през последните няколко месеца — отвърна Мона. — Хайде, съкровище, да вървим горе.
Джей и Кит се спогледаха.
— И ти си мислиш същото като мен — обади се Джей след кратка пауза. — Мона си призна, че Алекс я е убедил да накара Лейси да й каже къде се намира. Може и да не му е казала направо къде е Лейси, но има много други начини да се издаде. Както онази вечер… Мона оповести пред всички, че Лейси се била записала в нов спортен клуб с игрище за скуош. Дванайсет часа по-късно някой беше проследил Лейси до този клуб, вероятно с намерение да я убие. Трудно е да си представи човек, че това е чисто съвпадение.
— Но, Джей, трудно мога да си представя, че Алекс е замесен в такова нещо — отвърна Кит.
— Надявам се, че не е, но аз преди малко му казах къде отива Лейси и сега смятам да се обадя на спешния номер на федералния прокурор, за да го уведомя. Може Лейси да ме намрази, но предпочитам да я приберат в затвора като свидетел по обвинението, вместо да я гледам мъртва.
62
— Защо сте дошли тук? — попита я Лоти Хофман, след като неохотно пусна Лейси да влезе. — Не можете да останете. Ще ви повикам друго такси. Къде искате да отидете?
Сега, когато се озова лице в лице с единствения човек, който можеше да й помогне, Лейси почувства, че е на ръба на истерията. Все още не знаеше със сигурност дали са я проследили или не. Но на този етап вече нямаше никакво значение. Лейси разбираше, че не може вечно да бяга и да се крие.
— Госпожо Хофман, няма къде да отида — развълнувано заяви тя. — Един мъж се опитва да ме убие и смятам, че е изпратен от същия човек, който е отговорен за смъртта на вашия съпруг, на Изабел Уеъринг и на Хедър Ланди. На това трябва да се сложи край и според мен вие сте човекът, който може да го направи, госпожо Хофман. Моля ви, помогнете ми!
Лоти Хофман омекна. Тя забеляза неестествената поза на Лейси, която явно едва се крепеше на крака.
— Виждам, че не се чувствате добре. Заповядайте, седнете.
Всекидневната беше малка, но много спретната и подредена. Лейси седна на дивана и съблече палтото си.
— Това палто не е мое — каза тя. — Не мога да се прибера в жилището си, за да си взема дрехи. Не мога да отида и при роднините си. Заради мен едва не убиха племенницата ми… Стреляха по нея. Ако човекът, който стои зад всичко това, не бъде заловен, ще трябва цял живот да живея така. Моля ви, госпожо Хофман, кажете ми — знаеше ли съпругът ви кой стои зад цялата тази история?
— Страх ме е. Не мога да говоря за това.
Лоти Хофман стоеше с наведена глава, не смееше да вдигне очи от пода и говореше тихо, почти шепнешком.