Тя кимна.
— Някои не са.
Слоун отиде при Ник Марс, чието лице беше тебеширенобяло. С пистолет в ръка, той бръкна в сакото на партньора си и му взе белезниците.
— Кражбата на веществени доказателства е достатъчно голямо провинение. Опитът за убийство е не по-малко тежко. Нали знаеш какво трябва да направиш, Ник?
Ник постави ръце зад гърба си и се обърна. Слоун щракна личните белезници на Ник около собствените му китки.
— Сега са си само твои, Ник — мрачно се ухили той.
65
Джими Ланди не излезе от кабинета си цял следобед. Стиви Абът надникна няколко пъти.
— Джими, добре ли си? — попита той.
— Никога не съм бил по-добре, Стиви — отвърна той.
— Не изглеждаш добре. Защо не престанеш да четеш дневника на Хедър. Така само се разстройваш.
— Престани да ме учиш какво да правя.
— Добре, печелиш. Обещавам, че повече няма да те безпокоя, но нали знаеш, Джими — винаги съм тук, ако ти дотрябвам за нещо.
— Да, Стиви, знам.
В пет часа се обади инспектор Слоун.
— Господин Ланди — каза той, — намирам се в участъка. Реших, че е редно да ви уведомя, че убиецът на бившата ви жена е задържан. Госпожица Фаръл го идентифицира. Освен това срещу него е предявено обвинение в убийството на Макс Хофман. А може би ще успеем да докажем, че той е изблъскал и колата на дъщеря ви от пътя.
— Кой е той?
На Джими Ланди му се струваше, че е лишен от всякакви чувства — не изпитваше нито гняв, нито изненада, нито дори тъга.
— Казва се Сенди Саварано. Наемен убиец. Очакваме да ни окаже пълно сътрудничество по време на следствието. Не му се ще да попадне в затвора.
— На кой му се ще? — отвърна Джими. — Кой го е наел?
— Очакваме да научим всеки момент. Просто чакаме Сенди да запее. Между другото, заловихме и една доста по-дребна риба — заподозрян е в кражбата на дневника на дъщеря ви.
— Заподозрян?
— Да, в съдебен смисъл, макар да не си го признава. Но той се кълне, че не е вземал трите страници без редове, които смятахте, че са се изгубили. Вероятно съдружникът ви е прав. Те никога не са били при нас.
— Да, никога не са били у вас — съгласи се Джими. — Сега разбирам и аз. Моят съдружник явно знае доста неща.
— Госпожица Фаръл в момента е тук и дава показания, господине. Тя иска да ви каже нещо.
— Дайте ми я.
— Господин Ланди — започна Лейси, — страшно се радвам, че всичко свърши. За мен беше страшно изпитание, за вас предполагам също. Госпожа Хофман е тук при мен. Тя иска да говори с вас.
— Свържете я.
— Видях я в Мохонк — започна Лоти Хофман. — Беше с един мъж и когато го описах на Макс, той страшно се разстрои. Каза, че бил рекетьор, търговец на наркотици, но никой не го подозирал, най-малко Хедър. Тя нямала представа какъв е…
Макар да беше чувала всичко това по-рано, Лейси изтръпна, като си представи ужасяващите убийства, извършени след като Макс Хофман беше предупредил Хедър за онзи, с когото се е срещала. Тя внимателно слушаше описанието, което госпожа Хофман правеше на мъжа, когото беше видяла през онзи ден.
Определено не е сред моите познати, с облекчение отбеляза Лейси.
Слоун пое слушалката от госпожа Хофман.
— Познавате ли мъж с подобно описание, господин Ланди?
Той остана да слуша за миг, после се обърна към Лейси и госпожа Хофман.
— Господин Ланди ще се радва, ако се отбием при него в кабинета му.
Лейси искаше да се прибере в собственото си жилище, да се потопи във ваната, да се облече в собствените си дрехи и да отиде у Кит, за да се види с близките си. Навярно те вечеряха по-късно тази вечер и Бони сигурно беше останала с тях.
— Само при условие, че е за съвсем малко — отвърна тя.
— Само за малко — обеща Слоун. — После лично ще закарам госпожа Хофман до тях.
Извикаха Слоун на телефона точно когато щяха да потеглят от участъка. Когато най-сетне тръгнаха, той рече:
— У Ланди ще се видим и с други познати. Болдуин също е тръгнал натам.
Момичето в приемната ги отведе на горния етаж, където ги очакваше Джими. Лоти Хофман се възхити от прекрасното обзавеждане и Джими обясни:
— По-рано ресторантът беше доста по-малък. Навремето тук беше детската стая на Хедър.
Лейси си помисли, че в равния, почти безизразен глас на Ланди, има нещо, което й напомня за неестествено спокоен океан — океан, чието подводно течение е готово всеки миг да се превърне в цунами.
— Опишете ми пак мъжа, когото сте видели с дъщеря ми, моля ви, госпожо Хофман.
— Беше много хубав мъж…
— Чакайте. Бих искал и съдружникът ми да го чуе.
Той се обърна към вътрешната уредба.
— Стиви, можеш ли да дойдеш за секунда?