Стиви Абът влезе усмихнат в кабинета.
— Най-сетне реши да се измъкнеш от пашкула си, Джими. О, Съжалявам, не знаех, че имаш посетители.
— Много интересни посетители, Стиви. Госпожо Хофман, какво има?
Лоти Хофман сочеше към Абът. Лицето й беше бяло като платно.
— Точно вас видях с Хедър. Вие сте този, който Макс каза, че бил търговец на наркотици, рекетьор и крадец. Вие сте причината да остана вдовица…
— За какво говорите? — попита Абът.
Веждите му застрашително се свъсиха, веселото изражение се смъкна като маска от лицето му. Лейси за миг си помисли, че е невъзможно да си представи този хубав, обикновено весел мъж, в ролята на убиец.
Придружен от десетина агенти, федералният прокурор Гари Болдуин също влезе в стаята.
— Тя говори за това, господин Абът, че вие сте убиец, че сте наредили съпругът й да бъде убит, защото е знаел прекалено много. Той е напуснал работата си тук, защото е виждал какво правите и му е било ясно, че животът му няма да струва пукната пара, ако разберете, че знае какъв сте. Вие сте преустановили контактите с редовните снабдители като Джей Тейлър и сте започнали да търгувате с мафиотски фирми, където повечето стока е крадена. По същия начин сте постъпили и с казиното. И това е само част от дейността ви.
— Макс не е можел да премълчи пред Хедър какъв сте. А тя е трябвало да реши дали да ви остави да мамите баща й или да му разкаже как точно е научила истината за вас.
— Вие обаче не сте й оставили никакъв шанс. Саварано ни каза, че сте се обадили на Хедър и сте й казали, че Джими е получил инфаркт и тя трябва да се върне веднага. Саварано я е причакал. След това, когато Изабел Уеъринг не престанала да се съмнява, че Хедър е загинала при обикновена злополука, вие сте решили, че е станала прекалено опасна за вас.
— Това е лъжа — изкрещя Абът. — Джими, никога не съм…
— Напротив — спокойно отвърна Джими. — Ти си убил Макс Хофман и си постъпил по същия начин и с майката на дъщеря ми. И с Хедър също. Ти си я убил. Защо трябваше да забъркваш и нея? Та ти можеше да имаш всички жени, които пожелаеш.
Очите на Джими светеха от гняв, ръцете му се стегнаха в огромни юмруци, изпълненият му с неописуема мъка вик взриви стаята.
— И си оставил детето ми да изгори живо в колата — прогърмя той. — Ти… ти…
Джими Ланди се хвърли към Абът през бюрото и го сграбчи за гърлото с яките си ръце. Наложи се Слоун и цялата група агенти на Болдуин да го откъснат оттам.
Сърцераздирателните хлипания на Джими отекваха из цялата сграда, докато Болдуин отвеждаше Стиви Абът навън.
От болничното си легло Сенди Саварано се беше съгласил да даде пълни показания.
В осем часа шофьорът, когото Джей беше изпратил, за да вземе Лейси от жилището й, се обади да каже, че е на входа. Лейси нямаше търпение да се види с близките си, но преди това искаше да се обади по телефона. Толкова много имаше да разказва на Том. Болдуин, който изведнъж се беше превърнал в неин приятел и съюзник, й каза:
— Отървахте се. Саварано се съгласи да свидетелства и няма да имаме нужда от вашите показания, за да хванем Абът. Така че при вас всичко е наред. Но поне временно не се показвайте много. Защо не заминете някъде да си починете, докато всичко отмине?
Тя отвърна полу на шега.
— Нали знаете, че си имам квартира и работа в Минесота. Може да се върна там.
Лейси набра номера на Том. Добре познатият глас й се стори напрегнат и притеснен.
— Ало? — каза той.
— Том?
— Алис, къде си? Добре ли си?
— Никога не съм била по-добре, Том. А ти?
— Страшно се тревожех! Място не можех да си намеря, откакто изчезна.
— Това е дълга история. Обещавам, че ще я чуеш цялата.
Тя млъкна за малко.
— Има само едно нещо… Алис вече не живее тук. Смяташ ли, че би могъл отсега нататък да ме наричаш Лейси? Името ми е Лейси Фаръл.