Пулър беше идвал в Пентагона безброй пъти, но все още изпитваше трудности с ориентацията. Многократно се беше губил из безкрайните коридори — най-често когато си позволяваше отклонение от предварително начертания маршрут. Но всеки, който бе имал работа тук, се беше губил поне веднъж. Тези, които отричаха това, просто лъжеха.
Поеха по един от широките коридори, но твърде скоро бяха принудени да отскочат встрани, за да направят път на моторизирана количка, натоварена с кислородни бутилки. Пулър беше наясно, че Пентагонът разполага с определени запаси от кислород, които трябваше да бъдат използвани в случай на вражеска атака или саботаж. След 11 септември тук бяха въведени безпрецедентни мерки за сигурност, които едва ли някога щяха да бъдат сведени до по-нормално ниво.
В опита си да направи път на количката, Райнхарт леко се спъна и Пулър инстинктивно го хвана под мишницата. После мълчаливо изчакаха преминаването на количката.
— Пентагонът може да бъде опасен, сър — шеговито каза Пулър. — Дори и за генералите с три звезди.
— Е, понякога е като да прескачаш окопи — усмихна се Райнхарт. — Макар и огромно, това място често се оказва претъпкано.
Спряха пред вратата на кабинет, на чиято табела пишеше „Генерал-лейтенант Арън Райнхарт“. Райнхарт ги покани да влязат и ги поведе покрай кабинетите на сътрудниците си до вътрешната заседателна зала. Настаниха се около масата и изчакаха да напълнят чашите им с вода.
Заел място срещу тримата мъже, Пулър ги погледна очаквателно.
По време на пътуването не бяха говорили за нищо съществено и той все още нямаше представа какво ще искат.
Генерал Дофри се приведе напред. Примерът му явно беше заразителен, защото и останалите направиха същото.
— От баща ви успяхме да измъкнем една-единствена дума: глупости — обяви той.
— Лаконичен както винаги. И на мен каза същото.
— Виждате ли някакъв смисъл в това? — попита Шиндлър.
— Аз не съм психолог, сър — изгледа го Пулър. — Не знам какво е имал предвид баща ми.
— Кога за последен път ходихте на свиждане при брат си? — попита Дофри.
— Горе-долу преди месец и половина. Опитвах се да ходя при него максимално често, но понякога съм прекалено зает.
— Какво каза той последния път?
— Нищо, което да е свързано с бягство, уверявам ви.
— Но все пак какво ви каза? — настоя Дофри.
— Разговаряхме за баща ни, после ме пита за работата в ОКР, а аз — как я кара в затвора.
— А не говорихте ли за делото му? — обади се Шиндлър. — За това как се е озовал във ФВЗ?
— Това вече не е дело, а присъда, сър. Но не засегнахме тази тема. Какво бихме могли да си кажем?
— Имате ли теория за бягството на брат ви? — попита Райнхарт.
— Не съм запознат с всички факти и не мога да си съставя мнение.
— Фактите все още не са окончателни. Достатъчно е да кажем, че ситуацията е била твърде необичайна.
— Мисля, че е било абсолютно невъзможно да избяга без чужда помощ. Авария на резервния генератор? Колко вероятно е това? И кой е мъртвецът в килията му?
— По всичко личи, че разполагате с достатъчно факти — обвинително го изгледа Шиндлър.
— Но не с всички. Всъщност кой би могъл да организира подобно нещо там?
— Това е много обезпокоително — обади се ни в клин, ни в ръкав Райнхарт.
— Някакъв опит за контакт от страна на брат ви? — попита Шиндлър.
— Не.
— А ще информирате ли прекия си командир, ако бъде направен такъв?
— Длъжен съм.
— Не това ви питах, Пулър.
— Да, ще информирам прекия си командир.
Шиндлър му подаде една визитка и каза:
— Всъщност бих желал да информирате първо мен.
Пулър прибра визитката в джоба си, без да отговори.
— Предполагам, че вече сте предупреден по никакъв начин да не се забърквате в този случай — каза Дофри.
— Да, моят командир беше категоричен.
— Но вие сте следовател и това ме кара да си мисля, че проявявате жив интерес към случая. Не е ли така?
Пулър закова очи в лицето на Дофри. Доста интересно, каза си той.
— Дори не съм си помислял подобно нещо. Директната заповед си е директна заповед. Служил съм прекалено много години, за да разруша кариерата си заради това.
— Имате предвид заради брат си — рече Дофри.
— А нима вие искате да участвам в разследването? — засече го Пулър.
— Това би било в разрез с всички военни правила — тръсна глава Райнхарт.
— Но не отговаряте на въпроса ми, сър.
— Страхувам се, че няма да получите по-конкретен отговор, Пулър — каза Шиндлър и се изправи.
Останалите последваха примера му.