— Някаква идея кой може да е къртицата?
— Не. Но това е човек, който пречи на абсолютно всичко, което вършим. При това без да сме сигурни, че то ще ни доведе до някъде.
— Разбирам.
— А и изобщо не допуснахме, че ще се опитат да ликвидират брат ти. Иначе щяхме да вземем някакви мерки за сигурността му.
— Вярвам ти.
— Именно това нападение ни помогна да осъзнаем, че имаме проблем в собствените си редици. Тоест изтичането на информация е дошло от нас. — Нокс завъртя между пръстите си последното картофче, помълча и попита: — На всички жени ли предлагаш подобна храна?
— Не съм имал връзка с чак толкова много.
— Малко ми е трудно да го повярвам.
— На това специално отношение се радват единствено жените в болнично легло, пострадали при експлозия.
Тя си позволи една бледа усмивка, а картофчето изчезна в устата й.
— Съжалявам, че не ти казах навреме.
— Ясно е, че си шпионин по душа. А те не обичат да споделят. — Забелязал лакомия поглед, с който Нокс гледаше недокосната купчина с картофи пред него, той побърза да добави: — А сега си довърши бъргъра, но без да посягаш към моите картофи!
58
Робърт седеше в пикапа си и я наблюдаваше. Тук канзаските номера на колата биеха на очи и по тази причина той ги смени с вашингтонски, които свали от един седан на паркинг за конфискувани коли.
Сюзан Ренълдс вечеряше на маса до прозореца на някакъв ресторант на Ейч Стрийт и имаше вид на човек, който няма никакви грижи на света. Но той знаеше, че видът често лъже, а и нямаше никакво намерение да я подценява отново. Вече няколко пъти беше прегледал служебното й досие, обръщайки внимание на детайли, които преди това беше пренебрегвал. След това се зае да подрежда фактите в нова мозайка, която му предложи няколко интересни възможности.
Тази вечер тя очевидно се бе облякла така, че да съблазнява. Полата стигаше до коленете й, но беше твърде тясна, а бялата колосана блуза беше с разкопчани горни копчета. Обувките й бяха с много високи токчета.
По платното бавно мина патрулна кола и той потъна още по-дълбоко в седалката. Даваше си сметка, че ченгетата вече са уведомени за присъствието му в района на столицата.
Беше проследил Ренълдс още от дома й. Не познаваше мъжа, с когото се беше срещнала, но от скъпите му дрехи личеше, че е адвокат или лобист. Робърт успя да го огледа в момента, в който спря пред ресторанта със своя астън мартин. Е, ако не друго, има доста пари, каза си тон. Докато ги гледаше, Ренълдс се разсмя на нещо, което подхвърли мъжът.
Уникално бе да успяваш да се забавляваш, когато шефът ти току-що е бил взривен. Робърт предполагаше, че останалите служители в АОЗС скърбят за убития си началник, а също така за Блеър Съливан и шофьора. Все пак бяха загинали трима невинни мъже. Но това очевидно не се отнасяше до Ренълдс. Тя продължаваше да гледа напред. Неопетнена, без никакви угризения на съвестта.
Робърт беше убеден, че тази жена е играла някаква роля в атентата. Не знаеше каква и защо. От брат си научи, че Съливан е скочил срещу него в защита на Ренълдс. Донован Картър бил съгласен с позицията му, макар и не с тона му. Оттук и въпросът, който беше поставил Джон: защо тя ще ги убива, след като я бяха защитили? Картър обаче я беше заподозрял. А най-вероятно и Съливан. Това по някакъв начин бе стигнало до ушите й и смъртната им присъда бе подписана, при това бързо.
Брат му беше превъзходен боец и опитен следовател, едновременно с това почтен и честен човек. Умееше да подушва лъжата като никой друг, но светът на разузнаването беше по-особен. Хората там не лъжеха, за да прикрият определени неща, а защото така си изкарваха хляба. Когато човек непрекъснато се занимава с лъжи, той ги овладява до съвършенство. Особено хората, които не се притесняваха от тях. Останалите или напускаха, или изчезваха.
Това беше объркващото в случая с Ренълдс. Брат му беше усетил, че тя лъже. Робърт също, особено когато я разпитваше с пистолет, опрян в тила й. И тя наистина лъжеше. Същевременно обаче беше казала истината относно един много важен факт, но той се опита да го възприеме като поредната умна лъжа.
Тя е видяла огледалото, което използвах. Давала си е сметка, че наблюдавам лицето й, и успя да ме заблуди. Или по-скоро се опита.
Това вече му беше ясно. Съответно и тревогата му нарасна.
Наблюдаваше през бинокъла Ренълдс и нейния приятел. Не можеше да се отърве от чувството, че го познава отнякъде. Извади новозакупения фотоапарат и му направи снимка. Прехвърли я в компютъра и я пусна в същите бази данни, които беше използвал за проверката на непознатия от затвора.