Стисна волана с две ръце и силно го разклати наляво-надясно. На лицето му изплува неволна усмивка, когато видя как двамата стрелци, които се опитваха да го вземат на мушка, изведнъж започнаха да се блъскат един в друг като билярдни топки.
За това спомагаше и фактът, че бяха без предпазни колани. Той повтори операцията и те удариха главите си. Единият падна странично на седалката, а другият захвърли пушката, стисна глава между дланите си и започна да ругае.
Шофьорът на кадилака несъмнено усети намеренията на Пулър и вдигна крак от педала на газта. Скоростта рязко намаля. Резултатът от действията му доведе до едно-единствено нещо — вече не той, а Пулър командваше парада. Тежката машина отпред зависеше изцяло от мощността на малибуто.
Пулър огледа ситуацията на пътя, опитвайки се да определи траекторията.
Започна да отброява секундите в главата си, като се надяваше, че брат му отдавна е свърнал в някоя пресечка и вече е далече от тук. Но голямата маса ма кадилака му пречеше да види дали наистина е така.
Преброи до десет, отправи една безгласна молитва към Бог и рязко завъртя волана надясно.
Предницата му се откачи от бронята отпред. Носът на кадилака рязко поднесе наляво, а когато задните му колела докоснаха настилката, каросерията се разклати и политна в обратна посока.
Нито шофьорът, нито машината бяха готови за този могъщ микс между гравитационни и центробежни сили. Колата се завъртя около оста си, удари се в тротоара, размаза някаква паркирана до него кола, а след това връхлетя върху метална пейка, монтирана на плочите.
И накрая, сякаш за овации отстрана на отсъстващата публика, се обърна на покрив.
Таванът се смачка, а инерцията доведе до още половин оборот, в резултат на който каросерията започна да се плъзга върху лявата си част, включително върху шофьорската врата. Това беше позицията, в която кадилакът се заби във високата тухлена ограда на някаква лятна къща.
Без дори да погледне какво се е случило, Пулър профуча покрай купчината смачкани ламарини. На първата пряка зави вляво, а след това вдясно. Едва тогава потърси точката върху дисплея на телефона си. Брат му беше на две преки пред него и се отдалечаваше с пълна газ.
Зарязал текстовите съобщения, той го набра директно.
— Добре ли си? — тревожно попита Робърт.
— И двамата преследвачи са отстранени, а аз все още съм цял — отвърна Пулър. — Но колата ми е в плачевно състояние. Ти?
— Засякоха ме по някакъв начин, Джон. Нямам представа как. Изведнъж ме обкръжиха, докато наблюдавах как Ренълдс вечеря.
— Канзаските номера?
— Не, защото ги смених.
— Няма как да са те разпознали.
— Взех всички мерки Ренълдс да не види физиономията ми, докато й бях на гости.
Прозрението внезапно връхлетя Пулър.
— Къщата й! — извика той. — Охранителната й система е доста сложна и със сигурност включва видеонаблюдение!
— Трябва да е това, по дяволите! — възкликна Робърт. — Не видях камери, но и не ги потърсих както трябва. Тя е прегледала записите и знае как изглеждам в момента! Сложих си скиорската маска едва когато стигнах до входната врата. А на излизане я свалих.
— Външната охранителна камера трябва да е заснела и колата ти. Няма друг начин да те засекат толкова лесно.
— Това е много сериозен пропуск от моя страна! — простена Робърт.
— Трябва да признаем, че и жената си я бива — добави Пулър.
— Явно не съм много добър на терен, особено когато съм маскиран.
— Но не успяха да те хванат, нали? А тази система за джипиес проследяване беше наистина великолепно хрумване от твоя страна.
— Нищо особено. Просто елементарна програма.
— Без която изобщо нямаше да те открия.
— Видях те какво направи на пътя. Ако не беше се появил, сега щях да съм мъртъв.
— Значи сме квит. Откри ли нещо, което може да ни бъде полезно?
Робърт му разказа за вечерята на Ренълдс с Малкълм Ауст.
— Една от важните клечки в сферата на ОМУ?
— Може би най-важната. Все още не разбирам докъде ще ни отведе всичко това. Не мога да повярвам, че и Ауст е част от заговора.
— Казва ли ти някой, Боби? Ти си единственият човек, на когото вярвам.
— А сега какво правим?
— Намери си ново място да отседнеш и ми прати адреса. Разкарай пикапа.
— Имам нужда от транспорт.
— Ще гледам да ти намеря нещо. Но се страхувам, че когато върна тази развалина на армията, повече никой няма да ми повери служебна кола. При първа възможност ще намина да те видя.
— Тази вечер едва не ни спипаха. Трябва да преминем в настъпление, а не просто да реагираме.