— Когато измислиш начин да го направим, непременно ми кажи — отвърна Пулър.
— Бъди сигурен, че ще го направя.
60
Без предно стъкло и броня Пулър реши, че трябва да зареже колата, а за доклада в службата щеше да мисли по-късно.
Най-после в далечината се появи вой на сирени, придружен от грохота на двигатели, работещи на високи обороти. Какво ли ще заварят ченгетата, когато стигнат до смачканите коли? Дали нападателите са все още в тях? Мъртви ли са? И дали ще пожелаят да отговарят на въпросите на полицията, ако все още са живи?
Няма ли кълбото най-после да започне да се разплита?
Добра се пеша до най-близката метростанция с цената на доста усилия. Някаква кола се закова до него в момента, в който се готвеше да влезе.
Машинално посегна към пистолета.
Стъклото бавно се спусна надолу и той зяпна от изненада.
— Да те хвърля някъде? — попита Нокс.
Останаха втренчени един в друг достатъчно дълго, за да се почувстват неудобно. Водачът на колата зад нея нетърпеливо натисна клаксона.
Пулър отвори вратата и се качи.
— Сложи си колана, защото ще друса — посъветва го Нокс. — А мисля, че вече си покрил квотата си за тази вечер.
— Как ме намери? — попита той. — В момента би трябвало да си в болничното легло.
— Бръкни в джоба си.
— Какво?
— Направи го.
Той се подчини и докосна малък метален предмет.
— Кога го сложи? — свъси вежди той.
— Когато те прегърнах да ти благодаря за бъргърите. Не само Сюзан Ренълдс има сръчни ръце.
— Значи ти е светнало как е пъхнала диска в джоба на брат ми? — втренчено я погледна той.
— С помощта на магия — каза тя, докато се отдалечаваше от метростанцията.
— Добре ли е да шофираш в твоето състояние?
— Чувствам се окей. Твоето състояние ме безпокои повече.
— Не знам за какво говориш.
— Имам предвид твоето шофиране допреди малко, което беше доста опасно. И с което би трябвало да се гордееш.
Той пусна проследяващото устройство в поставката за чаши.
— Това вече не ми трябва, а твоите хора обичат рециклирането.
— Ще ми разкажеш ли какво точно се случи тази нощ? — попита тя, игнорирайки подмятането му.
— Звучиш така, сякаш си била на първия ред — отбеляза той.
— Всъщност бях в зоната на разкървавените носове. Затова те моля за кратко обобщение.
— Това означава ли, че знаеш кои бяха онези в черните автомобили? — изгледа я той.
Тя безрадостно се усмихна.
— Защо питаш? Аз бях само зрител.
— Реших, че като шпионин трябва да имаш някакво логично обяснение. Тази територия е по-скоро твоя, отколкото моя.
— Кого охраняваше тази нощ, Пулър?
— Не съм сигурен, че разбирам въпроса — намръщено отвърна той.
— Получи есемес и излетя от болничната стая, без да кажеш къде отиваш. А после изведнъж се оказваш участник в надпревара с автомобили насред Вашингтон. — Тя отби до тротоара, изключи от скорост и се извърна към него. — Трябва да си имал много важна причина за това. Или по-скоро, човек.
— Не съм сигурен, че разбирам какво очакваш да ти кажа, Нокс.
— Ти винаги си бил на страната на истината. Заведе ме на гробището, за да ми дадеш пример с отдавна мъртвите братя Къстър. Уверяваше ме, че никога не си ме лъгал и няма да ме излъжеш. Какво беше това? Да си направиш майтап, а?
Край на тази тирада сложи юмрукът й в челюстта му въпреки шините върху счупените й пръсти и всичко останало.
Заболя го, защото тя знаеше как и къде да удря. Но той не обърна почти никакво внимание на болката, защото от думите й го заболя много повече.
Нокс разтри наранените си пръсти, докосна брадичката му с длан и се извърна към прозореца.
— Ако не проговориш, няма да стигнем доникъде — тихо каза тя.
— Не съм сигурен, че мога, Нокс — поклати глава той. — Никак не съм сигурен.
След тези думи изпита чувството, че някой изведнъж е напълнил корема му с лед.
— Боя се, че това не може да реши въпроса, Пулър. Залогът е твърде голям.
Той я погледна. Тя държеше телефона си в ръка.
— На кого звъниш?
— Имам телефоните на много хора. Имената на повечето от тях без съмнение ще ти бъдат познати. Виждаш ги всекидневно във вестниците или по телевизията. Те свикват пресконференции, определят политиката и разкриват нови перспективи пред страната. Те се грижат за нашата сигурност и се борят с враговете ни. Дори за миг няма да се поколебаят да ти отнемат всички ордени, медали и униформи, а след това да те заключат завинаги, ако се окаже, че човекът в пикапа е онзи, за когото мисля.