Выбрать главу

— А за кого мислиш?

— Наистина ли искаш да ме ядосаш? — изгледа го тя. — Не си прави труда, вече съм бясна!

— Сложно е, Нокс.

— Според мен е съвсем лесно. Ти ме нападна, защото крия улики. Окей, така е, заслужих си го. Но сега е мой ред. Какво е наказанието за човек, който подпомага и защищава един осъден престъпник, Пулър? Ти си военен полицай и би трябвало да знаеш наизуст отговора на този въпрос.

— Разбирам, Нокс.

— Нищо не разбираш! Тук не става въпрос за някакъв дребен криминален случай. Например за някой гадняр, който продава дрога в базата, спи с жената на командира или просто наръгва някого, защото не го е харесал. Тук става въпрос за националната сигурност, която има глобално значение. Тя е най-големият залог, с който някога си се сблъсквал. Може би става въпрос за кражба на ОМУ!

Той се обърна да я погледне.

— Няма да ми е за пръв път, Нокс.

— Какво?! — зяпна тя, забравила за гнева.

— Поверително е, но с твоите приятели няма да имаш проблеми да разкриеш истината. Боби ще ти го обясни далеч по-добре от мен.

— Значи „Боби“ беше в пикапа? — каза тя и прехапа устни.

— Да.

— А откога си наясно с местопребиваването му?

— Отскоро.

— Без да забравяш, че е било твой дълг да го арестуваш?

— Без.

— Но не си го направил.

— Очевидно не съм.

— Ще имаш много сериозни проблеми.

Пулър кимна, но гледаше някъде над рамото й.

— Повече от сериозни — каза той.

— А аз какво да правя? За мен също има задължителни неща.

— Какво мога да ти кажа? Изпълнявай ги. Набери си номера, а аз ще седя тук и ще чакам.

— Наистина ме поставяш в невъзможна ситуация! — кипна тя. — Съзнаваш ли го?

— О, да, напълно.

— Всичко ли сподели с теб брат ти?

Пулър кимна.

— А имаше ли какво да добави към това, което вече знаем?

— Имаше.

— Е, няма ли и аз да го чуя? Или става въпрос за някаква тайна между братя?

— Няма ли да се обадиш? — попита той.

Тя погледна телефона в ръката си, сякаш беше пистолет, който се чуди дали да използва. В крайна сметка го прибра в джоба си.

— Може би по-късно — рече. — А сега започвай да разказваш.

И Пулър започна.

— Малкълм Ауст? — възкликна тя, когато той свърши. — Сигурен ли е, че е бил той?

— Да. Ти познаваш ли го?

— Лично не. Но съм слушала много за него. Един от най-големите експерти по ОМУ е, неутрализирал е много от тях в различни точки на света. В момента е един от топ инспекторите на ООН с безспорен авторитет.

— А защо е вечерял с Ренълдс?

— Брат ти твърди, че тя открито е флиртувала с него. Възможно ли е да става въпрос само за лични отношения?

— Според Боби не. Това не би задоволило жена като Ренълдс.

— Вероятно е прав.

— И така, с какво се е занимавал Ауст през всичките тези години?

— Той твърдеше, че Садам не разполага с ОМУ, но нямаше кой да го чуе. Освен това работи в Северна Корея, Иран, Либия и Пакистан, помагал е за ликвидирането на химическите оръжия на Асад в Сирия, но по мое мнение не е успял да открие всичките му запаси.

— А имал ли е нещо общо със СТАРТ? — прекъсна я Пулър.

— Естествено. Това е било преди моето време, но знам за програмата. Ние и руснаците сме разполагали със свои екипи, а Ауст е оглавявал група за независимо наблюдение на няколко други заинтересовани страни.

— За да е сигурен, че големите момчета играят по правилата?

— Точно така. А също и какво биха направили нашите партньори, ако ние не играем така. Е, съмнявам се, че Франция би обявила война на Съединените щати. — Нокс замълча и изражението й се промени. — Ренълдс също е участвала в тази група. Мислиш ли, че тогава се е запознала с Ауст?

— Не знам. Разполагам единствено с това, което ми разказа Дан Ренълдс.

— Че баща му е бил изместен от някакъв от екипа по преговорите?

— Точно така. Но ако нещата не са били толкова прости? Ако е имало нещо друго?

— В смисъл, че още тогава Адам Ренълдс е подозирал съпругата си в измяна?

— След което е умрял.

— Но Малкълм Ауст никога не се е забърквал в скандали, освен това е достатъчно богат и едва ли някой би могъл да го купи.

— Какво се случи със споразумението СТАРТ?

— Част от ядрените бойни глави бяха демонтирани, после нещата зациклиха. Щатите и Русия запазиха по-голямата част от ядрения си арсенал. А поради факта, че руснаците не са толкова стриктни в охраната на своите оръжия, опасността Москва да изгуби част от тях е напълно реална. Особено онези, които са разположени на територията на бившите й съюзници. Тези държави не разполагат с достатъчно средства за опазване на своите ядрени оръжия — поне в очите на международната общност.