— А за кого мислиш?
— Наистина ли искаш да ме ядосаш? — изгледа го тя. — Не си прави труда, вече съм бясна!
— Сложно е, Нокс.
— Според мен е съвсем лесно. Ти ме нападна, защото крия улики. Окей, така е, заслужих си го. Но сега е мой ред. Какво е наказанието за човек, който подпомага и защищава един осъден престъпник, Пулър? Ти си военен полицай и би трябвало да знаеш наизуст отговора на този въпрос.
— Разбирам, Нокс.
— Нищо не разбираш! Тук не става въпрос за някакъв дребен криминален случай. Например за някой гадняр, който продава дрога в базата, спи с жената на командира или просто наръгва някого, защото не го е харесал. Тук става въпрос за националната сигурност, която има глобално значение. Тя е най-големият залог, с който някога си се сблъсквал. Може би става въпрос за кражба на ОМУ!
Той се обърна да я погледне.
— Няма да ми е за пръв път, Нокс.
— Какво?! — зяпна тя, забравила за гнева.
— Поверително е, но с твоите приятели няма да имаш проблеми да разкриеш истината. Боби ще ти го обясни далеч по-добре от мен.
— Значи „Боби“ беше в пикапа? — каза тя и прехапа устни.
— Да.
— А откога си наясно с местопребиваването му?
— Отскоро.
— Без да забравяш, че е било твой дълг да го арестуваш?
— Без.
— Но не си го направил.
— Очевидно не съм.
— Ще имаш много сериозни проблеми.
Пулър кимна, но гледаше някъде над рамото й.
— Повече от сериозни — каза той.
— А аз какво да правя? За мен също има задължителни неща.
— Какво мога да ти кажа? Изпълнявай ги. Набери си номера, а аз ще седя тук и ще чакам.
— Наистина ме поставяш в невъзможна ситуация! — кипна тя. — Съзнаваш ли го?
— О, да, напълно.
— Всичко ли сподели с теб брат ти?
Пулър кимна.
— А имаше ли какво да добави към това, което вече знаем?
— Имаше.
— Е, няма ли и аз да го чуя? Или става въпрос за някаква тайна между братя?
— Няма ли да се обадиш? — попита той.
Тя погледна телефона в ръката си, сякаш беше пистолет, който се чуди дали да използва. В крайна сметка го прибра в джоба си.
— Може би по-късно — рече. — А сега започвай да разказваш.
И Пулър започна.
— Малкълм Ауст? — възкликна тя, когато той свърши. — Сигурен ли е, че е бил той?
— Да. Ти познаваш ли го?
— Лично не. Но съм слушала много за него. Един от най-големите експерти по ОМУ е, неутрализирал е много от тях в различни точки на света. В момента е един от топ инспекторите на ООН с безспорен авторитет.
— А защо е вечерял с Ренълдс?
— Брат ти твърди, че тя открито е флиртувала с него. Възможно ли е да става въпрос само за лични отношения?
— Според Боби не. Това не би задоволило жена като Ренълдс.
— Вероятно е прав.
— И така, с какво се е занимавал Ауст през всичките тези години?
— Той твърдеше, че Садам не разполага с ОМУ, но нямаше кой да го чуе. Освен това работи в Северна Корея, Иран, Либия и Пакистан, помагал е за ликвидирането на химическите оръжия на Асад в Сирия, но по мое мнение не е успял да открие всичките му запаси.
— А имал ли е нещо общо със СТАРТ? — прекъсна я Пулър.
— Естествено. Това е било преди моето време, но знам за програмата. Ние и руснаците сме разполагали със свои екипи, а Ауст е оглавявал група за независимо наблюдение на няколко други заинтересовани страни.
— За да е сигурен, че големите момчета играят по правилата?
— Точно така. А също и какво биха направили нашите партньори, ако ние не играем така. Е, съмнявам се, че Франция би обявила война на Съединените щати. — Нокс замълча и изражението й се промени. — Ренълдс също е участвала в тази група. Мислиш ли, че тогава се е запознала с Ауст?
— Не знам. Разполагам единствено с това, което ми разказа Дан Ренълдс.
— Че баща му е бил изместен от някакъв от екипа по преговорите?
— Точно така. Но ако нещата не са били толкова прости? Ако е имало нещо друго?
— В смисъл, че още тогава Адам Ренълдс е подозирал съпругата си в измяна?
— След което е умрял.
— Но Малкълм Ауст никога не се е забърквал в скандали, освен това е достатъчно богат и едва ли някой би могъл да го купи.
— Какво се случи със споразумението СТАРТ?
— Част от ядрените бойни глави бяха демонтирани, после нещата зациклиха. Щатите и Русия запазиха по-голямата част от ядрения си арсенал. А поради факта, че руснаците не са толкова стриктни в охраната на своите оръжия, опасността Москва да изгуби част от тях е напълно реална. Особено онези, които са разположени на територията на бившите й съюзници. Тези държави не разполагат с достатъчно средства за опазване на своите ядрени оръжия — поне в очите на международната общност.