— Мислиш ли, че Ауст е бил разтревожен от този факт? В края на краищата той е бил наблюдател на целия процес. Всъщност кога по-точно зацикли той? Питам, защото в днешно време опасността ядрен материал да попадне в ръцете на терористи е много по-голяма от преди.
— И аз съм на същото мнение — каза Нокс.
— А възможно ли е Ауст да си връща за пренебрегнатото му мнение относно ядреното оръжие на Садам? — внезапно попита Пулър.
— С каква цел? — погледна го с недоумение Нокс.
— Може би за да даде на големите момчета урок, който те никога няма да забравят.
61
— Трябва да ме заведеш при брат си, Пулър — отсече Нокс. — При това веднага!
— Така ли? — безстрастно я погледна той.
Нокс изкара колата обратно на пътя.
— Къде е той?
— Не знам.
— Но явно имаш начин да се свържеш с него.
— Имам.
— Ами тогава се свържи и ми уреди среща.
— Защо? Може би, за да му щракнеш белезниците?
— Аз не извършвам арести, Пулър. Разговарям с хората и събирам информация, но не се занимавам с вземане на отпечатъци.
— Не ме разбирай погрешно, но защо трябва да ти се доверя?
— По-скоро не можеш да ми се довериш. Но не разполагаш с други варианти. Или ме отвеждаш при него, или набирам номера и ти отиваш в затвора. Аз пак ще открия брат ти и тогава няма да бъда толкова любезна. Разбра ли какво ти казвам?
— Схванах същността — неохотно призна Пулър, след което извади телефона си и написа кодиран есемес на брат си. — Налага се да изчакаме отговора — добави той.
— Дано не се бави. А ако случайно си го предупредил с тези безсмислици, които те видях да пишеш, можеш да смяташ, че с военната ти кариера е свършено.
— А пък аз си мислех, че ме харесваш.
— Никого не харесвам чак толкова — отсече Нокс. И явно не се шегуваше.
Отговорът на брат му дойде десет минути по-късно. Той действително му беше изпратил предупреждение, но Робърт беше решил да го игнорира.
Съобщението беше кратко и ясно: Къде и кога?
— След един час в хотелската ми стая — подсказа му Нокс. — Номер четиристотин и шест. Да се надяваме, че дотогава ще успее да си поеме дъх след участието си в НАСКАР.
— Мислиш ли, че това е най-подходящото място? — попита Пулър.
— Съмнявам се, че някой ще тръгне да го търси на една пресечка от Белия дом. Предполагам, че е променил външния си вид.
— Така е.
— Тогава? — изгледа го тя и сведе поглед към телефона му.
Пулър написа съобщението и го изпрати.
— Харесва ли ти да даваш заповеди? — попита той.
— Не само ми харесвам, но и обичам да го правя. А сега да вървим, защото искам да се подготвя за срещата си с прословутия Робърт Пулър. Много държа да изглеждам по най-добрия начин.
Пулър седеше на един стол до прозореца, а Нокс — на ръба на леглото. На вратата се почука.
— Май ще е по-добре ти да му отвориш — каза тя.
Пулър се подчини. Брат му бързо прекрачи прага и той затвори след него.
Робърт носеше сака си. Огледа стаята, преди да спре поглед на Нокс. Тя беше без бинтове и с хубава прическа; беше облечена с джинси, блуза и ниски ботуши. При появата на Робърт нито стана, нито му протегна ръка. Просто го гледаше отдолу нагоре с непроницаемо изражение. Никой не прояви желание да наруши мълчанието. Лицата на братята издаваха напрежение. Пулър беше наясно, че ако Нокс реши, Боби със сигурност ще се озове обратно във ФВЗ още тази вечер. И самият той заедно с него. Но нищо не можеше да се направи. От изражението на брат му личеше, че и той мисли горе-долу същото.
Нокс беше тази, която в крайна сметка проговори първа.
— Лесно би си намерил работа в гримьорната на всяко холивудско студио — обяви тя. — Казвам това от личен опит, защото в нашите операции често използваме техниките им.
Робърт не отговори нищо и тя махна към стола до Пулър.
— Настанете се удобно, господа, чака ни дълъг и интересен разговор.
Братята се спогледаха и се подчиниха.
— Работя във военното разузнаване, а това означава, че предпочитам да слушам, а не да държа речи — започна без предисловия Нокс. — Но този път ще направя изключение. Първо, би трябвало незабавно да те арестувам. Обвиненията срещу теб са толкова много, че ще ми трябват поне шест месеца, за да попълня всички формуляри. Това е достатъчна причина да не го правя, но искам да те предупредя, че съм на вълна „танто за танто“.
Второ, подобно на брат ти, аз също мисля, че си невинен. Но си бил осъден и вкаран в затвора, а това означава, че в очите на военните си виновен.