Робърт продължаваше да мълчи.
— И така, стигаме до точка три: истинските предатели все още са на свобода, но ние трябва да ги спипаме. Идеята ми е да те използваме като примамка. Не те моля, а те уведомявам — добави тя. — Това е същността на онова „танто за танто“, за което споменах. И причината да не те предам веднага на съответните власти.
Робърт погледна към брат си.
— Добре ли обмисли всичко това, Нокс? — попита Пулър. — Куп неща могат да се развият по непредвидим начин.
— Нима наистина се готвиш да ми говориш за плюсовете и минусите на риска след всичко, което вие двамата направихте? — изгледа го тя.
— Аз бях принуден, но ти имаш избор — каза Пулър. — И трябва да вземеш правилното решение. Правилното за теб решение. Недей да се тревожиш какво може да ми се случи.
— И двамата можете да ме предадете — обади се Робърт. — Това би било най-добрият план за теб. Ще получиш повишение, медал и добавка към заплатата.
— Не си падам по повишенията, медалите и парите — каза Нокс и погледна Пулър. — Предпочитам да си свърша работата както трябва. А ти? Нима ще предадеш брат си заради поредната лентичка?
— Ти как мислиш, Нокс? — отвърна с въпрос Пулър.
— Да приема ли това за положителен отговор?
— Просто ни кажи какъв е планът.
— Искам да се изправя срещу Ренълдс — отсече без колебание тя.
— Вече го направихме — възрази Пулър.
— Точно така. Но вие двамата току-що разпиляхте доста боклук по улиците на Вашингтон. Готова съм да се обзаложа, че ченгетата все ще открият някой жив в мерцедеса или кадилака.
— И какво от това? — изгледа я Пулър.
— Ренълдс няма как да знае дали са намерили такъв човек, или не са. Нито пък дали някой от нейните гангстери не я е предал. Ние ще използваме това средство за натиск, докато я пречупим.
— Не съм сигурен, че ще проработи — каза Пулър. — Тя е много костелив орех.
— Има и още нещо — обади се Робърт.
Двамата едновременно се извърнаха към него.
— Какво?
— Докато бях в дома й, я попитах за кого работи.
— И?
— Тя отговори, че работи за руснаците. Разполагам със записа, който направих с телефона си.
— Вярвам ти. Но какво точно искаш да кажеш?
— Издаде я тъй нареченото микроизражение, което се появи за миг на лицето й при тези думи. Много внимателно я наблюдавах в огледалото, което бях поставил под съответния ъгъл.
— По какъв начин я издаде? — попита Пулър.
— Веждите й неволно се повдигнаха и по челото й се появиха бръчки.
— Типично за човек, който лъже — каза Нокс.
— Освен това пипна носа си.
— Пипнала е носа си? Това не го бях чувала.
— Когато човек лъже, адреналинът нахлува в носните капиляри и предизвиква сърбеж — поясни Пулър. — Инстинктът го кара да се почеше.
— Точно така — каза Робърт. — Но в служебното й досие пише и нещо друго — била е част от екипите за разпит в Близкия изток, които насилствено са изтръгвали разузнавателни сведения от доста твърди и непоколебими хора. Дори е преподавала дисциплината „Тактика на разпита“.
— Следователно е знаела, че споменатото микроизражение и почесването на носа ще покажат, че лъже — отбеляза Пулър.
— Абсолютно вярно. Освен това е била наясно, че имам известна подготовка в разчитането на мимики и изражения на лицето. Повечето служители на СТРАТКОМ са изкарали подобни курсове. На всичкото отгоре сигурно е забелязала огледалото, което използвах. Но въпреки всичко допусна грешка, която осъзнах доста по-късно.
— Каква грешка? — попита Нокс.
— Макар да бях сигурен, че ме лъже през цялото време, не си дадох сметка, че това, което видях, е първата и последна физическа индикация от нейна страна. Защото тя притежава наистина впечатляващ самоконтрол.
— И така, какво стана при думата „Русия“? — попита Пулър.
— Казала ти е истината — довърши Нокс.
— Да. Но на практика прекали. Хората, които се мислят за по-умни от другите, често го правят. Тя разигра театъра с докосването на носа и микроизражението с единствената цел да ме обърка.
— Тоест, ако руснаците действително са забъркани, става въпрос за нещо голямо — рече Пулър.
— През последните няколко години Москва сякаш наистина чете мислите ни — добави Нокс. — И винаги е крачка напред по милион различни начини.
— Това е напълно разбираемо, ако Тим Дофри е бил тяхната къртица в СТРАТКОМ и им е осигурявал достъп до нашите секретни комуникации — каза Робърт.