— Според мен Ренълдс ни шпионира от доста време — отбеляза Нокс. — Може би е започнала още докато е била част от екипа по преговорите за споразумението СТАРТ.
— Къде точно искаш да го направим? Къщата й отпада, защото Донован Картър призна, че е под наблюдение. Ако държиш на присъствието на Боби, очевидно няма как да я притиснем на територията на АОЗС.
— Заповядала съм да я следят неотстъпно — каза Нокс.
— Откога?
— Откакто парира усилията ни в дома си.
— Къде се намира в момента? Прибрала ли се е след вечерята в ресторанта?
— Не — поклати глава тя, втренчила поглед в дисплея на телефона си. — Ренълдс притежава и друга къща, или по-скоро малка хижа. Намира се във Вирджиния, на час и половина път в западна посока.
— И вече пътува натам?
— Почти е стигнала.
— Хижа? — вдигна вежди Робърт. — Трябва да е имала някаква причина да я купи.
— Би могла да я използва като тайно място за срещи — отвърна Нокс. — Може би именно с хората, с които си партнира. Ако е така, искам да ги заковем всички заедно.
— В такъв случай да вървим — надигна се Пулър.
Нокс също стана и докосна ръката му.
— Но нека още отсега да бъдем наясно — каза тя. — Операцията ще ръководя аз, а не ти или брат ти. Ще изпълнявате всичките ми нареждания, разбрахме ли се?
Братята се спогледаха и кимнаха един след друг. Явно доволна от това, което вижда, Нокс пое към вратата.
— Защо винаги налитам на най-твърдоглавите жени на света? — прошепна Пулър на брат си.
— Чух те! — извърна се да го погледне Нокс.
62
Пулър седна зад волана, а Робърт — до него. Нокс се качи отзад и започна да дава инструкции, поглеждайки час по час дисплея на телефона си.
Вече беше доста късно и те напуснаха без затруднения Вашингтон и околностите му. От двете им страни смътно се очертаваха контурите на планината Блу Ридж. Пулър отби от магистралата и колата пое по неравни пътища, които ставаха все по-тесни и по-трудни.
— Колко още има? — попита той.
— Десетина минути. Ще ти кажа кога да спрем и да зарежем колата. Последната част от пътя ще изминем пеша.
— Къде са твоите хора, които я следят?
— Заели са позиция северно и западно от хижата, на стотина метра от нея.
— Колко са? В случай, че ни потрябва помощта им.
— Два екипа от по трима души, всичките добре въоръжени.
— Да се надяваме, че няма да се наложи да ги използваме — обади се Робърт.
Пет минути по-късно Нокс накара Пулър да спре и започна да натиска клавишите, но съобщението отказа да се изпрати. Тя се втренчи в обозначаващата черта, която беше замръзнала насред операцията.
— Тук обхватът е слаб — оплака се тя.
— Нямам сигнал — обяви Пулър, извадил собствения си телефон.
— Аз също — рече Нокс. — Е, все някак ще се справим. Трима сме, а тя е сама.
— Тази мисия е прекалено важна, за да се справим „все някак“ — каза Пулър. — Нуждаем се от сигурна комуникация, ако не искаме да бъдем разделени и елиминирани един по един.
— Ще се държим заедно, докато можем, а след това ще измислим някакъв начин за комуникация.
— Това не ми харесва, Нокс — каза Пулър.
— Нима твърдиш, че винаги си имал перфектни условия по време на бой?
— Не, разбира се. Перфектни условия няма.
— Как тогава си се справял? — попита тя.
— Адаптирал се е — отвърна Робърт. — Както ще се адаптираме и ние. Да вървим.
Слязоха от колата с извадени пистолети. Край този път нямаше къщи. Тесен и доста разбит, той криволичеше нагоре към хълмовете, в подножието на които земята беше плоска като тепсия. Започваше да пада мъгла.
— Не забравяйте думите на самата Ренълдс — обади се Робърт. — Тя разполага с много и различни оръжия и умее да ги използва.
— Най-вече далекобойни спортни пушки с олимпийски калибър — мрачно добави Нокс.
— Значи не бива да й дадем шанс да стреля — заключи Пулър.
Нокс пое първа нагоре по наклона, забила поглед в дисплея на телефона си. Пулър забеляза това и се изравни с нея.
— Запомни координатите и изключи проклетия телефон, Нокс — каза той. — В момента той е като сигнална лампа точно пред гърдите ти.
Тя погледна дисплея за последен път и го изключи.
Когато се изкачиха, Нокс ги поведе надясно през някаква камениста и хлъзгава поляна.
Изминаха още половин километър, после Нокс вдигна ръка и спря. Двамата мъже се изправиха до нея и проследиха посоката, в която сочеше. На около стотина метра на изток се виждаше слаба светлина.
— Това трябва да е хижата, защото наоколо няма други постройки — тихо рече тя.