Пулър внимателно се огледа.
— Какво ще кажеш, младши? — попита брат му.
— Младши? — обърна се да го погледне Нокс. — Така ли те нарича брат ти?
— Той все пак е по-малък от мен и е кръстен на баща ни — поясни Робърт.
— А защо ти не си кръстен на него, след като си първородният син?
— Това не е задължително. Мама ме е кръстила на брат си.
Нокс хвърли кос поглед към Пулър, но замълча. Зает да наблюдава целта, той изобщо не й обърна внимание.
— Боби, според мен достъпът до хижата е открит отвсякъде — каза след известно време той, сякаш за да се разграничи от дискусията с имената. — Земята е равна и не предлага укрития. Не е нужно да си стрелец с олимпийска квалификация, за да улучиш.
— Можем да се възползваме от мъглата и мрака — изтъкна Нокс.
— Ако бях на мястото на Ренълдс, непременно бих изградил някакъв охранителен периметър. В момента, в който се препънем в някаква жица, се превръщаме в лесни мишени. Освен това приборите за нощно виждане нямат никакви проблеми с мъглата. Бас държа, че тя разполага с такива и знае как да ги използва.
— Но все пак не можем да стоим тук до безкрайност — каза Нокс. — Това е по твоята част, Пулър. Представи си, че си в Кандахар и трябва да провериш някаква къща. Как ще постъпиш?
Преди да отговори, той продължи да оглежда околността още две-три минути.
— Е, добре — рече. — Можем да се разделим и да се приближим към хижата от три страни. — Показалецът му се насочи напред. — Това е източната страна, която се намира зад хижата. Според мен трябва да минем от запад, север и юг — тоест отпред и от двата фланга, защото тя инстинктивно би подсигурила тила си.
— На юг от хижата започват стръмни баири — обади се Робърт. — Съмнявам се, че ще очаква гости точно от там.
— В такъв случай да се приближим от юг — каза Нокс.
— Не бива да разчитаме на това — предупреди Пулър. — Тя е в състояние да покрива само една посока — разбира се, ако не е събрала цял взвод стрелци… Боби, ти ще опишеш един широк кръг и ще дойдеш от юг. Аз ще поема западната страна, тоест директно срещу хижата, а за теб остава северната, Нокс.
— Как ще поддържаме връзка? — попита Робърт. — Моят телефон продължава да няма покритие.
— Ще бъдем достатъчно близо един до друг, за да използваме кратки присветвания с телефоните. Всеки светва по веднъж, след като е заел позиция. После аз светвам два пъти, тоест, че съм готов да тръгна към хижата. От този момент нататък отмервате шейсет секунди, след което нападаме.
— Браво — усмихна му се в тъмното Нокс. — Видя ли, че можеш да се адаптираш към полевите условия?
Без да обръща внимание на забележката й, Пулър попита:
— Имаме ли потвърждение, че тя е там?
— Имаме. Колата й е отпред.
— В такъв случай да тръгваме. Снишавате се и напредвате много бавно и предпазливо. Когато стигнете, чакате сигнал от мен. — Погледна часовника си и добави: — Пет минути за заемане на позиция. Боби, надявам се, че това време ще е достатъчно за теб, тъй като имаш да покриваш най-голямото разстояние.
Брат му им обърна гръб и започна да се отдалечава.
— И аз ли да те наричам младши? — закачливо каза Нокс, след като Робърт се стопи в мрака.
— Никой не ме нарича така освен баща ми и брат ми! — навъсено отсече Пулър, помълча малко и добави: — И майка ми навремето. Всъщност баща ми най-често ми казва „командире“.
Усмивката на Нокс се стопи. Тя кимна и се отдалечи.
Пулър отново се огледа. Ситуацията никак не му харесваше. Беше изследвал безброй потенциални бойни зони, изострили инстинктите му до съвършенство. Всичко, свързано с предстоящата операция, изглеждаше проблематично. Разузнаването на мишената беше повърхностно, а сега изгубиха и всички средства за сигурна комуникация. Нямаха представа какво ги очаква в хижата. Нокс обяви, че присъствието на Ренълдс е потвърдено, но той изобщо не беше сигурен в това.
Планът обаче беше налице, силите разгърнати, информацията — такава, каквато бе, също като терена. Той провери оръжието си и тръгна, придържайки се към своята посока. Не след дълго приклекна във високата трева на около петнайсет метра от хижата.
Започна да оглежда постройката под слабата светлина. В една от стаите светеше. Намираше се вляво от входната врата, срещу която беше застанал. Нямаше как да разбере дали е спалня или кухня.
Лексусът на Ренълдс беше паркиран на тясната чакълеста алея, която също беше вляво от вратата. Поне тази част от предварителната информация се оказа вярна. Хижата беше малка, изградена от неодялани греди. Верандата заемаше почти половината от предната стена. Вратата беше груба и небоядисана. Тревогата му нарасна. Това, което виждаше, изобщо не се връзваше с вкуса на Ренълдс. Тя очевидно обичаше изящните неща и разполагаше с достатъчно пари, за да ги колекционира. И изведнъж някаква груба барака насред нищото? Дали беше само място за тайни срещи? Той се съмняваше. А и как така Ренълдс бе допуснала да бъде проследена толкова лесно?