Всичко това изглеждаше подозрително, но те вече бяха готови за изпълнение на задачата. Погледна часовника си и изчака стрелката на секундарника да отмери петата минута. Когато това се случи, той измъкна телефона си и го включи за миг. Секунда по-късно получи отговор — светлинка отдясно, а след това и отляво. Екипът беше на позиция. Веднага започна да отброява шейсетте секунди. На петдесет и осмата вдигна пистолета и мускулите на краката му се стегнаха. На петдесет и деветата се раздвижи, а на шейсетата хукна на зигзаг към входната врата, колкото се може по-приведен.
Лампата в къщата продължаваше да свети. Всичко останало тънеше в мрак. Отпред не помръдваха сенки. Тишината се нарушаваше единствено от бързите стъпки на невидими животни в близката гора. И от туптенето на сърцето му.
В следващия миг се озова на верандата и залепи гръб на стената вляво от входната врата. Ключалката беше съвсем проста. Още нещо, което не се връзваше.
Той се озърна, като не пропусна да огледа и навеса над вратата. Нямаше охранителна камера. По пътя насам не се беше препънал и в скрити кабели. В случай че верандата бе оборудвана с чувствителна на натиск пластина, тя най-вероятно щеше да се окаже свързана с беззвучна аларма.
Огледа вратата, вдигна крак и нанесе силен ритник под бравата. Вратата отлетя назад, а той се стрелна след нея. Пистолетът му описваше бързи, но прецизни полукръгове.
Отляво и отдясно се разнесе трясък на счупени стъкла, последван от стъпки.
Миг по-късно Боби изскочи от коридора вляво.
— При мен е чисто — обяви той.
Тръгнаха надясно.
Миг по-късно екнаха изстрели и те преминаха в спринт.
— Нокс! — изкрещя Пулър.
Отваряха вратите с ритници и проверяваха стаите. Няколко минути по-късно стигнаха до последното помещение в дъното. Вътре светеше, вратата беше открехната. Пулър я побутна, после двамата с Робърт застанаха на прага с готови за стрелба пистолети.
Подът беше посипан със стъкла от счупения прозорец.
Ренълдс седеше в леглото, притиснала с длан окървавеното си рамо.
На крачка от нея стоеше Нокс с насочен в главата й пистолет.
Тя извърна глава да ги погледне.
— Имах късмета да попадна директно в спалнята й — промърмори вместо обяснение тя, после махна с ръка към пистолета, който лежеше на пода. — Успя да го извади и да стреля по мен, но аз май се оказах по-точен стрелец, въпреки че не съм олимпийка… — Нокс махна към дупчицата в стената, а думите й предизвикаха враждебен поглед от страна на Ренълдс.
— Изобщо не съм се съмнявал в това — отвърна с широка усмивка Пулър.
— Искаш ли да й спреш кръвта? Мен никога не ме е бивало в поставянето на турникети.
Пулър прибра пистолета си и пристъпи към Ренълдс, която вдигна глава да го погледне. В очите й се четеше болка.
— Тя се опита да ме убие.
— Трябва да е имала доста основателни причини да го направи.
— Вие нахлухте с взлом в дома ми!
— По същите причини.
— Ще извикам полиция!
— Не и преди да си направила признания — каза твърдо Нокс.
— Ти май наистина си се объркала — стрелна я с поглед Ренълдс. — За какви признания говориш?
— Всичко свърши, Сюзан. Главорезите, които изпрати след Робърт Пулър, бяха обезвредени от брат му. В момента са в ареста и нямаш представа как пеят! Единственият ти шанс за по-лека присъда е да ни сътрудничиш. Но знай, че въпреки това ще идеш в затвора, и то за много дълго време.
Ренълдс спря поглед върху Робърт, който продължаваше да я държи на мушка.
— Наистина трябваше да зарежеш всичко това, Робърт — поклати глава тя.
— Как, след като ти ми изпрати убийци?
— Значи е трябвало да умреш. — Лицето й се сгърчи от болка, дланта й притисна ръката, малко под рамото. — По дяволите! Засегнала си и костта!
— Много съжалявам — отвърна Нокс, но в тона й нямаше и капка разкаяние. — По-добре й направи турникет, Пулър. Иначе нашата безценна свидетелка като нищо ще умре от кръвозагуба!
Пулър прибра пистолета в кобура си и седна до Ренълдс. Робърт пъхна своя в колана си и застана до Нокс.
— Беше по-лесно, отколкото си мислех — каза той.
— Да — отвърна тя.
Пулър запретна ръкава на Ренълдс и се зае да оглежда раната й.