— Младши?
Той се намръщи, тъй като не виждаше добре.
— Къде, по дяволите, е преминал този куршум, Нокс?
— Джон! — изкрещя Робърт.
Брат му се обърна да го погледне.
— Какво става, по…
После изведнъж млъкна.
Пистолетът на брат му вече не беше пъхнат в колана. Намираше се в ръката на партньорката му, насочен право в гърдите му. А дулото на личното оръжие на Вероника Нокс беше притиснато в слепоочието на Робърт.
— Казах ти, че не бива да ми се доверяваш, младши — усмихна се извинително тя.
63
Ренълдс отметна завивките и се изправи. В ръката й се появи 9-милиметров глок, който беше скрила под възглавницата.
Беше с джинси, но боса. Насочи оръжието си към гърдите на Пулър, който стана от леглото и отстъпи крачка назад. Трябваха й няколко секунди, за да избърше червената боя от ръката си с чаршафа.
Когато приключи, погледна Робърт.
— Театрални нещица — каза тя. — Горе-долу същите, с които и ти си намацал лицето си. Добра работа, между другото. Ако не беше външната камера пред дома ми, никога нямаше да те позная.
— Защо Русия, Сюзан? — попита Робърт. — Те не се нуждаят от помощ, нали? Мисля, че става въпрос за Близкия изток…
— Москва винаги ще разполага с по-голяма възпираща сила от Пустинните плъхове — отвърна тя. — Терористите ще бъдат погълнати от бързо развиващите се икономики, тъй като нямат представа нито как се управлява държава, нито как се разкриват работни места. Хората там не държат толкова на Аллах, колкото на течащата вода, електричеството и прехраната на семействата си. Но Русия е истинска държава. С истинска армия и реален ядрен капацитет.
— И ти решаваш да се съюзиш с държава, управлявана от бивш агент на КГБ? — презрително я изгледа Робърт.
— Каква друга възможност имам? Да живея в страна, управлявана от бели милиардери и платените им лакеи във Вашингтон?
— Това важи и за Русия. С тази разлика, че правителството открито подкрепя олигарсите.
Тя нахлузи обувките, които стояха до леглото.
— Нямам намерение да водя геополитически спорове с теб, Робърт. Нито пък да ти разяснявам своите аргументи.
— Нанесла си неизброими щети на страната ни.
— Още нищо не си видял.
— Какво означава това? — бързо попита Пулър.
— Буквално каквото чу. Нима мислиш, че съм работила толкова упорито само за да убия брат ти? Той е частица, миниатюрна частица от това, което предстои да се случи — каза тя и се усмихна леко. — Ако все още си жив да го видиш, в което се съмнявам, никога няма да го забравиш, гарантирам ти. — Очите й се спряха на Робърт. — Току-що ми хрумна, че теб мога да те оставя жив със същата цел…
Нокс насочи пистолета си към глезена на Пулър.
— Резервното ти оръжие! — извика тя. — Вадиш го бавно, с цевта напред, и го подаваш на Сюзан.
Пулър повдигна крачола на панталона си, измъкна пистолета и го остави на пода. После го подритна в посока на Ренълдс, която се наведе да го вземе.
Нокс го изчака да се изправи.
— Искаш ли да ми кажеш нещо, Пулър?
Той я гледаше и мълчеше.
— Интересно ми е как организира тази операция — обърна се Робърт към Ренълдс.
— Лесно. Просто дойдох тук и се обадих на Вероника, която обеща, че съвсем скоро ще ви доведе.
— Значи никой не те е проследявал?
— Никой — отговори Нокс. — Просто така ви казах.
— От колко време работите заедно? — попита Робърт.
— Не много дълго, но беше доста вълнуващо — каза Нокс, погледна Ренълдс и се усмихна. — Тя умее да убеждава.
— Но Джон разпредели страните, от които атакувахме. Как разбра, че тя ще бъде точно в стаята, която се падна на теб?
Нокс го побутна да застане до брат си, прибра в джоба си единия пистолет, но другият остана насочен в Пулър. В свободната й длан отново се появи телефонът.
— Имам обхват. Звъннах на Сюзан да я предупредя за посоката, от която ще се появя, след като Пулър разпредели местата. И готово!
Робърт кимна. Само погледна към брат си, който продължаваше да фиксира Нокс.
— Сигурен ли си, че не искаш да ми кажеш нещо, Пулър? — подигравателно попита тя.
— Според мен той тотално е загубил дар слово, Вероника — обади се Ренълдс. — По очите му разбирам, че изобщо не е очаквал да се случи нещо подобно.
— Между другото, можеше да ми кажеш, че ще взривиш Картър — намръщено я изгледа Нокс.
— Съжалявам, но трябваше да действаме бързо — отвърна Ренълдс. — Освен това нямаше как да знам, че ще го последваш.
— Защо ликвидира Картър? — обади се Робърт.