— Защото ме подозираше. Щеше да нареди да започне разследване независимо от това, което беше казал на брат ти. И щеше да ми причини неприятности.
— Да вървим — обади се Нокс и побутна Джон пред себе си.
Ренълдс продължаваше да държи оръжието си насочено в Робърт.
— Как успя да организираш онова нападение в Шарлът, Нокс? — прошепна Пулър, за да не го чуят останалите.
— Очаквах този въпрос. Бях заредила с халосни патрони. Накарах те да подгониш останалите, за да може „мъртвецът“ да се изпари. Разбира се, не и преди да остави част от „кръвта“ си на мястото.
— Защо?
— Защото знаех, че все още не ми вярваш. Това беше добър начин да разсея всякакви подозрения.
— Само за пари ли го направи? Или за тръпката? А може би от професионална завист? Не са те повишавали достатъчно бързо? Или животът на висока скорост ти е липсвал?
— От всичко по малко.
— Едва ли — поклати глава Пулър.
Изминаха още няколко крачки, после Нокс попита:
— Защо тогава?
— Мисля, че баща ти е притежавал два пъти повече кураж от теб. През цялото време си знаела, че не можеш да бъдеш като него, и най-вероятно си измислила цялата история. Убила си го, нали? А след това си съчинила версията със самоубийството.
Нокс запази каменното си изражение.
— Може би. А когато убия и теб, най-вероятно ще поукрася версията — ще опиша например как си скимтял за живота си. Което може и да не се окаже измислица, тъй като и ти не си толкова железен, колкото си въобразяваш, младши.
— Ти пък не си толкова умна, колкото си мислиш — хладно отвърна той.
— Но аз съм тази, която те държи на мушка, нали? — каза тя, после замълча за момент. — Искаше ме в леглото си, Пулър. Личеше ти по очите.
Вече бяха напуснали къщата и крачеха към колата. Последните й думи бяха изречени на по-висок глас и достигнаха до ушите на Робърт. Той се спря и хвърли бърз поглед към брат си.
— По-скоро бих се гръмнал, отколкото да те докосна.
— Знам, че ме желаеше. Не можеш да го отречеш. Освен това никак не съм грозна.
— Грозна си, Нокс. Най-вече отвътре. Идеално пасваш за някои от онези постери, на които пише „Красотата е дълбока само колкото кожата“. Предчувствията ми за теб се потвърдиха. Не успях да ти се доверя, защото нямаш гръбнак.
— Бях ранена, докато служех на страната си! — остро каза тя.
— Аз също — отвърна той и махна към Ренълдс. — Но за нищо на света не бих позволил на тоя боклук да ме превърне в предател. Ти си слаба, Нокс. За нищо не ставаш.
Надменното изражение на Нокс най-после се стопи. Тя спря, завъртя се към Робърт и опря дулото на пистолета си в слепоочието му.
— На колене!
— Какво? — стресна се Робърт.
— Казах: на колене! Веднага!
Той се подчини. Нокс премести пистолета си на тила му и погледна към Пулър.
— Ще се извиниш ли за думите си? — процеди тя. — Ако ли не, ще го застрелям.
Пулър погледна към брат си, а след това вдигна очи към Нокс.
— Наистина ли искаш да го направиш? — кротко попита той.
— Дори имам по-добра идея. Ще го гръмна с твоето резервно оръжие.
Тя измъкна пистолета от джоба си и го опря в главата на Робърт.
— Разполагаш с три секунди, Пулър — изсъска тя. — В противен случай кажи „сбогом“ на брат си. Едно, две…
— Извинявам се — рече Пулър.
Но въпреки това Нокс натисна спусъка, леко изместила дулото наляво. Куршумът се заби в земята. Робърт изкрещя и падна, стиснал главата си с две ръце.
Пулър понечи да се хвърли към него, но Ренълдс насочи пистолета си в лицето му.
Робърт бавно се надигна до седнало положение.
— Мисля, че ми спука тъпанчето — мрачно процеди той.
— Това е по-добре, отколкото да ти пръсна гениалния мозък. Хайде, ставай!
Робърт бавно се изправи на крака, като продължаваше да притиска с длани ушите си.
Стигнаха до лексуса.
— Да ги вържем — обади се Нокс.
Ренълдс кимна и извади пластмасови белезници, с които стегна китките им. После всички се качиха в колата. Нокс се настани зад волана, а двамата братя седнаха отзад. Ренълдс зае предната пасажерска седалка, извъртя се и насочи пистолета си в тях.
Поеха по обратния път към Вашингтон. Следвайки указанията на Ренълдс, Нокс вкара колата в някакъв подземен паркинг. Отдавна бе минало полунощ и паркингът беше пълен с коли, тъй като обслужваше голяма жилищна сграда.
Нокс отвърза ръцете им с помощта на малък нож.
— Ако направите опит да влезете в контакт с хора, които бихме могли да срещнем, всички сте мъртъвци — предупреди ги тя. — И вие, и те.
Качиха се с асансьора до партера, а след това се прехвърлиха в частен асансьор до дванайсетия етаж. Не след дълго се озоваха в просторно антре, облицовано с дърво и гранит. Нокс смушка Пулър с дулото на пистолета си. Влязоха в първото помещение до антрето, което се оказа хол с изцяло остъклени стени, отвъд които се разкриваше зашеметяваща гледка към центъра на Вашингтон. Осветлението беше дискретно.