Пулър се огледа. Същото направиха Нокс и Робърт.
Единствено Ренълдс се чувстваше като у дома си. Тя гледаше към бюрото в далечния край на хола. Зад него седеше човек, очертаващ се само като тъмен силует.
— Нямах намерение да те водя тук — каза Ренълдс на Нокс. — Промених мнението си, след като видях какво направи с тези двамата. Изкара ангелите на Робърт и унижи самонадеяния му брат. Какво по-хубаво от това?
Нокс не сваляше поглед от силуета зад бюрото.
— Може ли да бъда представена официално? — тихо попита тя.
Ренълдс включи един лампион, но светлината му беше недостатъчна. Помещението продължаваше да тъне в сенки, но сега мъжът зад бюрото се виждаше ясно.
Нокс ахна, а Пулър направи крачка напред.
Робърт не реагира по никакъв начин, но гледаше втренчено мъжа.
Джеймс Шиндлър ги наблюдаваше от мястото си с широко отворени очи, внимателно и напрегнато, сякаш се опитваше да направи максимално точна оценка на ситуацията.
Нокс погледна Ренълдс и каза:
— Трябва да ти призная едно: имаш контакти на топ ниво.
— Нужни са ни за това, което планираме — усмихна се Ренълдс.
— Сега вече и аз мога да дам своя принос.
— Затова сме тук. Но нека караме поред. — Тя извади пистолета си, завинти заглушител към цевта и го насочи към Робърт. — Вероятно можеш да си представиш колко дълго чаках този момент.
Преди да натисне спусъка, Нокс изрита оръжието от ръцете й, завъртя се и й нанесе силен удар в сгъвката на коленете. Ренълдс се стовари на пода.
В следващия миг пистолетите литнаха към двамата братя. Смаяният Пулър улови единия, а Робърт — другия.
— Нокс! — извика Пулър. — Какво, по дяволите…
— По-късно ще ти обясня — отвърна тя. — Хвани я на мушката си и не я изпускай от очи!
Робърт насочи пистолета си към Ренълдс, която продължаваше да лежи на пода.
Пулър извърна глава към бюрото. Върху лицето на Шиндлър не помръдваше нито едно мускулче. Просто си седеше на мястото. Осъзнал най-после какво се случва, Пулър зяпна от изненада.
Нокс насочи пистолета си в гърдите на Шиндлър.
— Вие сте арестуван! — извика тя. — Станете от мястото си, веднага!
— Нещо не е наред, Нокс — обади се Пулър.
— Какво? — рязко се обърна тя.
Стъклото зад гърба на Шиндлър се пръсна на ситни късчета от попадението на куршуми, които се забиха в стените и пода. Единият от тях улучи лампиона, който експлодира. Озоваха се в почти пълен мрак.
— Какво става, по дяволите? — изкрещя Нокс иззад креслото, което й служеше за прикритие.
— Стой там и не мърдай — извика Пулър.
— Чакайте малко! — обади се Робърт. — Къде изчезна Ренълдс?
Започнаха да оглеждат просторното помещение.
— Стори ми се, че чух бученето на асансьора в момента, в който започна стрелбата — добави Робърт.
Спогледаха се, но никой не помръдна. Опасяваха се от нови изстрели, но такива не последваха. Миг по-късно Пулър стана и предпазливо надникна през счупения прозорец.
— Остани на мястото си! — заповяда той, забелязал, че Нокс се надига. — Стрелецът може би продължава да дебне.
Робърт вече беше пропълзял към бюрото и оглеждаше Шиндлър, който дори не беше помръднал по време на стрелбата.
— Джон! — развълнувано каза той.
Пулър се стрелна към него.
— Какво има?
Робърт разтвори сакото на Шиндлър.
Пулър грабна брат си и го изблъска към асансьора.
— Натам! Бягай!
После се обърна към Нокс.
— Бягай, Нокс!
Хукнаха към асансьора и миг по-късно бяха в кабината. Нокс натисна бутона, но не се случи нищо.
— Ренълдс го е блокирала! — извика на пресекулки Робърт.
Пулър светкавично огледа коридора в двете посоки. В дъното имаше някаква врата. Той хукна към нея, но тя се оказа заключена. Без да губи нито секунда, измъкна пистолета си и пръсна бравата.
— Какво става? — изкрещя Нокс, когато Пулър я бутна през отвора, а после и брат си.
— Тичайте надолу!
Затвори вратата след себе си и хукна по стълбите след тях. Те вече бяха на втората площадка, когато той стигна първата. В този миг взривът разтърси сградата. Вратата на стълбището се откъсна от пантите си и сгъстеният въздух нахлу със силата на цунами. В момента, в който връхлетя Пулър, той политна, сякаш бе безтегловен.