Последното нещо, което си спомняше, беше как се търкаля през глава по стълбите. После се удари в нещо твърдо и застина.
Пред очите му се спусна черна пелена.
64
Когато Пулър отвори очи, пред него се стелеше мрак. Отначало реши, че е мъртъв, но в следващия момент съобрази, че все пак вижда нещо. И мисли.
После мракът се разреди и той успя да различи някакъв силует близо до себе си.
— Гадно е да те вдигнат във въздуха, а? — прозвуча един глас.
Силуетът бавно се превърна в нещо по-материално. И познато.
Нокс му се усмихваше, но погледът й издаваше загриженост. Ръката й се вдигна и избърса челото му с нещо влажно.
Брат му седеше до нея. Не се усмихваше, може би защото беше сериозно разтревожен.
Пулър направи опит да се изправи, но този път Нокс беше тази, която го задържа на място. Лежеше на някакво легло в малка слабо осветена стая.
— Беше в безсъзнание, Пулър — каза Нокс и вдигна три пръста пред лицето му. — Колко пръста виждаш?
— Добре съм, Нокс.
— Колко?
— Добре де, три.
— Браво. Явно главата ти е по-твърда, отколкото съм допускала.
— Къде сме? — огледа се той.
— Във Вирджиния, близо до Гейнсвил. Ренълдс беше оставила колата си в гаража, а ключовете бяха у мен. Отидохме да вземем моята кола, зарязахме нейната, а след това пообиколихме наоколо, докато открием това място. Оттогава насам седим и чакаме да се свестиш.
Пулър разтърка главата си и се намръщи, като напипа там цицина.
— На два пъти бяхме близо до решението да те закараме в болница — обади се Нокс. — Но те ще искат някакво обяснение. В случай, че се почувстваш зле, все пак сме готови да го направим.
Пулър извърна глава към прозореца, зад който бързо се развиделяваше.
— Всичко това стана снощи, така ли?
Нокс кимна.
— И какво по-точно се случи?
— Помниш ли експлозията? — попита тя.
— Не страдам от загуба на паметта, ако това имаш предвид — отвърна той. — Видях колана с експлозивите около Шиндлър. Хукнахме да бягаме по стълбите. После бомбата избухна и аз полетях във въздуха, а след това се блъснах в нещо твърдо.
— Трябва да е било в стената, младши — обади се Робърт.
— Е, аз останах с чувството, че беше танк „Ейбрамс“. Какво е това място?
— Мотел ска стая — отговори Нокс.
— А как се измъкнахме от сградата, в която ни отведе Ренълдс?
— За късмет, аз и брат ти успяхме да стигнем до долната площадка. Ти беше по-близо до експлозията, макар че взривната вълна събори и нас. Слава богу, че беше брат ти, който те изнесе на гръб. Аз не бих могла да те помръдна.
— Дори когато беше четиригодишен, не съм те носил толкова дълго на ръце — обади се Робърт. — Освен това сега тежиш доста.
— Дойде ли полиция?
— Сигурно е дошла. Но ние успяхме да се измъкнем навреме. — Нокс отново разтри лицето му с парчето плат. — Как се чувстваш в момента?
— Може би по-добре, отколкото заслужавам.
— И най-добрите планове се провалят — каза Нокс и седна до него. — Цели два месеца работих под прикритие по случая. Накрая, когато вече започвах да мисля, че съм докопала важната клечка, Ренълдс все пак успя да ме изиграе.
— Изигра ни всичките — обади се Робърт. — Явно не се доверява на никого.
— Но аз все пак ви я достави, изиграх ролята си безпогрешно. Почти те оглуших, за да спечеля доверието й. — Докосна ръката му и тихо добави: — Извинявам се за това. Беше малко прекалено, но трябваше да й докажа, че наистина съм предател.
— Разбирам те — отвърна Робърт. — Освен това слухът ми почти се възстанови.
Пулър се надигна на лакът, а тя не го спря.
— Защо не ни каза, преди да тръгнем, за Ренълдс? — намръщено попита той.
— Това би означавало да прегориш още преди операцията — поклати глава тя. — И съответно да я провалиш, понеже нямаше да си подготвен. Щеше да кажеш или направиш нещо по погрешния начин, а Ренълдс е достатъчно умна, за да не го пропусне. По тази причина бях принудена да направя точно това, за което ме подозираше. Или, казано иначе, да продължаваш да мислиш, че съм те предала.
— Добре, съгласен съм. Но рискът беше твърде голям, като нищо можех да те застрелям.
— Бях длъжна да го поема. Адски дълго се подготвях за тази операция. Но когато зърнах Шиндлър, онемях. В онзи момент изобщо не го вписвах в картинката. — Тя помълча и вдигна глава да го погледне. — Беше номер, разбира се. А ти как разбра, че е постановка?
— По очите му. Отблизо видях, че са абсолютно изцъклени. Освен това изобщо не помръдна.