— Защото вече го бяха обезвредили — добави Робърт. — Най-вероятно с невропаралитик.
— Ренълдс явно проверяваше лоялността ти — рече Пулър. — Затова се подготви да застреля Робърт. Ти щеше да го позволиш, ако наистина беше на нейна страна.
— Радвам се, че реагира — каза Робърт. — Иначе сега нямаше да съм тук. Видях изражението в очите й — тя наистина щеше да натисне спусъка.
— Но защо бяха тези изстрели през прозореца? — попита Нокс, след което веднага си отговори сама: — За да избяга, разбира се.
— Признавам, че й се получи много добре — поклати глава Пулър.
Нокс седна и сгъна кърпата на квадрат.
— Това беше единственият ми шанс да стигна до тях, Пулър. А сега те вече са далече.
— Аз пък съм изненадан, че изобщо стигна толкова близо — отвърна той.
— Не беше лесно. Когато ни информираха за Робърт с предположението, че е невинен, веднага се заехме да разследваме случая. А името, което изскочи оттам, беше само едно: Сюзан Ренълдс.
— Но как се приближи до нея?
— Никак. Оставих я тя да се приближи до мен. Преди това изградихме прикритието ми много убедително. Бяха ме прескочили с повишението, а в досието ми бяха вписани и някои срамни неща — например, че съм вземала подкупи. Не й е било трудно да стигне до тази информация. Един ден ми се обади, просто ей така. — Тя погледна към Робърт. — Казах на брат ти, че сме получили анонимен сигнал за теб. В него пишеше, че си невинен и че твой колега не е толкова лоялен, за колкото се представя.
— Кога получихте този сигнал? — попита Робърт.
— Около четири месеца преди да се случи онази лудница във ФВЗ.
— Значи това е бил катализаторът.
— Според мен сигналът е бил от Найлс Робинсън — каза Пулър. — Гузната съвест го е измъчвала.
— Както вече споделих с Пулър, ние бяхме основната причина за малко да те убият — продължи Нокс. — Явно в УРС има къртица. Разчуло се е, че работим по случая, и резултатът беше скоростен опит за твоето елиминиране.
— Това ми даде възможност да избягам — отбеляза Робърт.
— В крайна сметка решихме да заложим капан на Ренълдс. Като служител в УРС аз можех да поема ролята на подкупната служителка. Това отне цели два месеца, защото тя беше безкрайно предпазлива. След което ме потърси. Телефонно обаждане, последвано от имейл и есемес. Личният контакт беше изключен. После температурата много бързо започна да се покачва. Нямах представа, че са направили опит да те ликвидират в затвора, Робърт. Вероятно понеже все още не бях проникнала във вътрешния кръг. Но когато всичко приключи с твоето бягство, Ренълдс се срещна с мен и ми каза, че трябва да се включа в разследването.
— Защо не я закова още тогава?
— Така щяхме да пипнем само нея и никой друг. Все още нямахме представа какъв ще бъде ендшпилът. Не можеше целта да е просто убийството на брат ти. Ако бяхме натиснали спусъка по-рано, никога нямаше да разберем за какво изобщо става въпрос.
— И ти се включи в разследването.
— Да, започнах да работя с теб и тя остана много доволна. Беше убедена, че брат ти рано или късно ще те потърси. Възнамеряваше така да го пипне.
— На защо съм бил толкова важен за тях? — попита Робърт.
— Първо, тя те ненавижда. Ти си олицетворение на всичките повишения, които не е успяла да получи. На всичките началници, които не е успяла да впечатли. На всеки шанс, от който се е възползвал някой друг. Тя е убедена, че е по-умна от теб, и е готова на всичко, за да го докаже. Където и да си се появявал, ти винаги си печелил възхищение. А когато кариерата те е отнесла в нейната сфера, си се превърнал в най-опасния й враг. Когато са решили да те отстранят, преди да получиш назначението си в РНП, тя с радост е приела да свърши работата. Това беше второто. Но те са разполагали с Дофри, който е трябвало да получи поста вместо теб. Сега вече знаем, че са го изнудвали.
— А имаш ли представа какво подготвят в момента? Ренълдс ни предупреди, че още нищо не сме видели.
— Не, нямам никаква представа. Надявах се, че снощи ще науча повече, но тя се изплъзна. Сега си давам сметка, че съм я подценила и едновременно с това съм надценила себе си.
— Мислиш ли, че ще изпълнят това, което планират? — попита Робърт.
— Не можем да отхвърлим подобна възможност. Сега има съвсем реална опасност да ускорят нещата.
— Но Ренълдс не може да оперира свободно — каза Пулър. — Не и след миналата нощ.
— Все още не сме говорили с полицията — отвърна Нокс. — Те вероятно вече са установили чрез ДНК тест, че останките принадлежат на Шиндлър. Но не знам чий беше апартаментът, нито пък кой стреля през прозореца.