— По очевидни причини аз не мога да говоря с полицията — обади се Робърт.
— Но ние с Нокс можем — каза Пулър.
— И какво ще постигнем? Нашата версия срещу тяхната. Нямаме доказателства. Ако са арестували Ренълдс, тя ще им каже, че и Робърт е с нас. След което ние се изправяме пред дилемата или да излъжем, или да кажем истината. Което не ни върши работата, защото и в двата случая отиваме в затвора. А доколкото я познавам, тя ще им предложи някоя приемлива история — как сме организирали отвличането й, а междувременно сме ликвидирали един известен член на Съвета за национална сигурност.
— Това е смешно! — отсече Пулър, като вдиша и издиша няколко пъти, за да се успокои. — Ако нещата действително стоят така, трябва да се съсредоточим върху всичко, с което разполагаме, за да разкрием техния замисъл.
— Ренълдс явно има много важна роля — каза Робърт. — Това личи от решителните им действия за нейната закрила.
— Вярно — каза Нокс. — Но дали ролята е свързана с официалната й работа или с шпионските й умения?
За известно време Пулър и Робърт я гледаха втренчено, без да отронят нито дума. Явно и двамата нямаха отговор на този въпрос.
— Имаше само две мотелски стаи — добави Нокс. — Тази и съседната. Останете в тази, а аз ще отида в другата.
— Отивам да си взема сака от колата — рече Робърт.
Нокс го изчака да излезе и каза:
— Тя ме надхитри.
— Мен също. Пак ми срита задника. Ще взема да развия комплекс за малоценност.
— Вдигна нещата на ново, още по-високо ниво, а аз не очаквах подобно нещо.
— В такъв случай ние трябва да го вдигнем на още по-високо, което тя няма да очаква.
— Но моето прикритие отиде по дяволите, Пулър. Вече няма как да проникнем по-надълбоко.
— Тая работа ще я свършим тримата заедно.
— Наистина ли мислиш така?
— Без съмнение — обади се Робърт, който се беше върнал достатъчно бързо, за да дочуе последните им реплики. Той остави сака на пода и седна на леглото.
— Все пак ни дадоха някаква информация, при това без да подозират. Очакват, че сме мъртви след експлозията, и тя вече не се тревожи от факта, че я видях да се среща с Малкълм Ауст.
— А защо са се срещнали според теб? — попита Нокс.
— Той е умен, богат и изтънчен. Сигурен съм, че Ренълдс го е прелъстила. Видях ги в ресторанта. Той беше на сексуална вълна, докато за нея всичко беше бизнес.
— Но какъв бизнес интерес може да има жена като нея по отношение на Ауст?
— Ауст е техният пазач на тайни, ако мога да се изразя така — приведе се напред Робърт.
— Пазач на тайни?! Но нали работата му е да издирва и неутрализира незаконни ОМУ?
— О, това е само официално. То е малка част от работата му. Той е изследовател, наблюдател и инспектор. Доверен човек. Коя роля ще избере, зависи от конкретната ситуация.
— Защо ролята му зависи от конкретната ситуация? Както Пулър каза, работата му е да неутрализира нелегални ОМУ.
— Нещата са много по-сложни — отвърна Робърт. — Да вземем например Израел. Тяхната официална позиция е, че не притежават ядрено оръжие. Но те са наши верни съюзници, а това означава, че никога няма да поискаме проверка на ядрения им арсенал. Но, от друга страна, макар и неофициално, много бихме искали да знаем с какво точно разполагат. И тук се намесва Ауст. С Пакистан нещата са различни. Те също притежават ядрено оръжие, но ние се опасяваме, че не го съхраняват както трябва и част от него може да попадне в ръцете на терористи. Същото е и с Русия. Никоя от тези страни не е реален съюзник на Съединените щати, но едно официално искане за инспекция на техния арсенал би било много деликатно — както в политическо, така и в дипломатическо отношение. А за Пакистан това би означавало разкриване на площадките за изстрелване на ракети и още куп неща, свързани с националната им сигурност. Ако подобна информация излезе на бял свят, тя ще отведе терористите директно до техните запаси — точно това, което искаме да предотвратим с въпросните инспекции. Тук ролята на Ауст е особено важна. Той е доверен посредник и за двете страни, който умее да опази системата сравнително чиста, при това в доста разумни граници. Вижте какво става в Сирия. Асад разполага с много сериозни запаси от химически оръжия, но не се поколеба да подпише международен договор за тяхното унищожаване. Никой с грам разузнавателна информация в главата си не вярва, че това се е случило. Кой разумен диктатор — извинете, получи се нещо като оксиморон — не би си оставил резерв от подобни оръжия? Изпратиха Ауст да провери. Аз съм сигурен, че той е много добър в работата си и веднага е разбрал какво е количеството химически оръжия, унищожени от Асад. И колко от тях е запазил.