— Но той би трябвало да докладва за това, нали? — обади се Пулър.
— Ще напише официален доклад, разбира се. Той ще бъде раздробен и подхвърлен на глобалните медии след съответното съгласуване отгоре. Но ще има и неофициален доклад в стриктно ограничен тираж, който ще разкаже съвсем друга история.
— Тоест обществеността е на тъмно — обобщи Пулър. — Но какъв е смисълът от всичко това?
— Голям, особено ако искаш да имаш лостове за натиск срещу такива като Асад, Ким Чен Ун и други диктатори от тяхната порода. Винаги задържаш нещо, което после можеш да използваш. Доказателствата, че Асад е излъгал и не е унищожил всичките си химически оръжия, в един момент получават голяма тежест. Всичко е в избора на времето. Все още се надяваме на резолюция, в която Сирия обещава, че няма да използва ОМУ. Това може да се постигне единствено с информация от подобен характер.
— Но защо Сирия би позволила на Ауст да научи за всичките им запаси? Нали си дават сметка, че в един момент това ще бъде използвано срещу тях?
— Тук нещата опират до качествата на Ауст. Той познава тайните места в Сирия като десетте си пръста. Разполага с къртици навсякъде и умее да надушва ОМУ. Това е причината да върши тази работа, а държави като Сирия го знаят. Всички играят тази игра. Ако в даден момент нещата излязат наяве, Сирия ще отговори по подобаващ начин. Но това състояние на нещата им осигурява времето, от което се нуждаят. На нас също, тъй като получаваме възможност да преговаряме сдържано, чрез дипломатическите канали, вместо да им обявим война и да им пратим нашите армейски формирования и специални части. След Ирак и Афганистан вече нямаме нито куража, нито парите за провеждане на подобни операции. Но в замяна на това все още имаме значителна тежест в международните отношения. Светът очаква от Америка да бъде лидер. А това е единственият начин да го направим, без да губим човешки животи и огромни финансови средства. Всичко опира до едно — какво знаем и кога да използваме информацията.
— Тези неща са много над моя умствен капацитет. Затова съм останал обикновен боец с пушка.
— Не се подценявай, Пулър — каза Нокс.
— В крайна сметка всичко опира до Ауст — добави Робърт. — Ако те се нуждаят от него, разследването ни много бързо ще се стесни.
— Ами ако той не го прави по своя воля? — бързо попита Нокс. — Ти каза, че Ренълдс го е съблазнила. Може би за него е само секс, докато за нея е бизнес. Но ако не е така? Ако Ауст се е включил доброволно?
— С какви мотиви? — изгледа я Робърт.
Нокс се завъртя към брат му.
— Кажи му каквото каза на мен, Пулър.
— Бил е яростен защитник на тезата, че Ирак не разполага с ОМУ, но въпреки това нападнахме тази страна. Ами ако е решил да накаже света и най-вече Америка?
— Помагайки на някой като Ренълдс? — възкликна Робърт. — Завежда я при някое скрито оръжие, за да го използва срещу нас? — Той поклати глава и добави: — Не вярвам, че това е възможно, Джон. Наистина не вярвам.
— В случай, че си прав, отговорът е някъде другаде. Но аз наистина не виждам смисъл в останалите теории.
— Все пак разполагаме с едно тактическо предимство — каза Нокс — Чух го по новините. Властите разследват това, което се случи в апартамента на Шиндлър. Жилищата под и над него също са пострадали. За щастие, не се споменава за други жертви. Името на Шиндлър засега се пази в тайна, но може би още не са го идентифицирали. Ренълдс, от своя страна, явно е убедена, че и ние сме мъртви, разкъсани на парченца от експлозията. Ако действително вярва, че завинаги се е отървала от нас, може би ще даде зелена светлина на своята мисия.
— И ще посвали гарда — добави Пулър.
— Именно.
— В такъв случай може би ще имаме шанс.
Пулър внезапно скочи на крака. Чертите на лицето му се опънаха.
— Какво? — извикаха в един глас Нокс и Робърт.
— Трябва да отидем на едно място, и то веднага!
— Къде? — попита Нокс.
— В кабинета на Ренълдс в АОЗС.
— Защо?
— Току-що си спомних, че там има нещо, което ще разбие на пух и прах цялата тая работа.
65
Къщата насред някогашната конеферма се намираше между Мидълсбърг и Пърселвил в щата Вирджиния. Там отдавна нямаше животни. Беше купена за пет милиона долара в брой, но се използваше не повече от четири месеца в годината. През останалото време собственикът й обикаляше света.
Рейнджровърът беше паркиран пред главния вход. Тук имаше персонал, който се грижеше за къщата през деня, и дежурен готвач вечер, за всеки случай. Но днес готвачът отсъстваше, тъй като помощта му нямаше да бъде необходима. Така в къщата имаше само един обитател.