— Нямам представа за какво говориш.
— Не обиждам интелигентността ти, Сюзан. Постарай се и ти да не обиждаш моята. Донован Картър ми позвъни в деня, в който беше убит. Трябвало да поговорим за нещо важно. Попитах го какво точно и той спомена твоето име. Знаеше, че сме приятели и че работим заедно.
Ренълдс отпи още глътка вино.
— Какво ти сподели за мен милият Донован, който вече не е между нас?
— Че се съмнява в лоялността ти. Някои хора водят разследване и събират доказателства за вероятната ти измяна. Сподели ми още, че ти си натопила Робърт Пулър, за да сложиш свой човек на мястото му в РНП.
— Толкова конкретен ли беше? А пък аз мислех, че съм тотално реабилитирана.
— Мисля, че ти си убила Картър.
Тя размаха пръст и му се усмихна закачливо.
— Но въпреки това вечеря с мен в нощта, когато го убиха. Нямаш ли сърце, Мал?
— Не исках да повярвам, че си замесена. Притежаваш първокласен интелект… — Той огледа стройната й фигура. — И други привлекателни атрибути.
— Но тази вечер май напразно съм облякла тези хубави дрехи — топло се усмихна тя, после очите й се присвиха. — Даде воля на фантазиите си, без да имаш представа какво пропускаш, Мал. Избра много неподходящ момент.
— Спри да се държиш все едно, че това е игра, Сюзан! Ще отречеш ли нещо от това, което казах?
— Виждам, че вече си взел решението си — сви рамене тя. — А аз никога не си губя времето, Мал. Съжалявам, защото те харесвах. Наистина.
— Но ме използва, за да получиш това, което искаше.
— Така е. Но аз използвам само хората, които харесвам. Едно малко уточнение: руснаците действително успяха да модифицират стоката в аерозолна форма. Преди доста години. А после копелетата я изгубиха някъде в Африка. Говоря за кутиите, които си намерил. Благодарна съм ти за усилията. Това би било извън моите възможности и по тази причина се обърнах към своя приятел и колега от времето на СТАРТ.
— Къде са кутиите, Сюзан? — настоятелно я изгледа Ауст. — Добре знаеш какви поражения могат да нанесат. Или ще ми кажеш веднага, или, кълна се в Бога, ще…
— Имам нужда от по-силно питие — стана на крака Ренълдс. — Уискито е на обичайното си място, нали?
Без да чака отговор, тя се обърна и тръгна към барчето до стената, отвори вратичката и измъкна една бутилка.
Ауст внимателно я наблюдаваше. Пистолетът в ръката му дори не трепна.
— Искам отговор, Сюзан. Ако работиш с мен, вероятно ще успеем да отстраним щетите, които си причинила. А това ще ти помогне по-късно.
Тя свали една чаша от рафта и развинти капачката.
— Оценявам професионалната ти любезност, Мал. Много галантно от твоя страна. Но нямам нужда от съображенията ти. Предпочитам да остана с хората, които ме доведоха на купона. — Тя си наля два пръста уиски и разклати чашата.
— Значи си готова да предадеш собствената си страна?
— Не мисля, че това е предателство.
— Ти си американка!
— Отдавна вече не се съобразявам с тези старомодни понятия — обърна се с лице към него тя. — Те не ми вършат работа.
Той стисна ръкохватката на пистолета.
— Чуваш ли се какво говориш? Да не си се побъркала?
— Е, бъди по-оригинален. В днешно време всички са малко луди.
Тя вдигна чашата си, сякаш за тост.
В същия момент прозорецът зад гърба на Ауст се пръсна и куршумът се заби в тила му. Той падна от стола и се строполи на пода.
Ренълдс отпи глътка уиски и остави чашата. Прекрачи трупа, без дори да го погледне, и тръгна към вратата.
66
Разбира се, посещението в АОЗС мина без участието на Робърт. На входа показаха значките си и охраната ги придружи до кабинета на Ренълдс.
Един от пазачите отключи с резервния ключ и обяви:
— Тя ще бъде тук най-рано утре сутринта.
— Съмнявам се, че изобщо ще се появи някога — каза Пулър, включи осветлението и се насочи към бюрото. — Помниш ли думите ми, че нещо не е наред тук? — Той свали от лавицата снимката, която беше разглеждал. — Е, това е.
— Как така? — попита Нокс.
Той посочи снимката, на която бяха няколко мъже с по-младата Ренълдс в средата, и се взря в текста отдолу.
— Пише, че това е екипът по преговорите за СТАРТ.
— И какво от това?
Пръстът му се плъзна по редицата мъже.
— Познаваш ли някого?
— Това е Малкълм Ауст — посочи един от тях Нокс. — Но за него отдавна се знае, че е участвал в преговорите. Все още ли го подозираш, че си партнира с Ренълдс?