Телефонът на Пулър звънна няколко часа по-късно. Беше Арън Райнхарт. Пулър го изслуша и стана на крака.
— Райнхарт иска да се срещнем с един човек — обяви той.
— Кой? — попита Нокс.
— Заместникът на Донован Картър.
— Какво може да ни каже той?
— С какво точно се е занимавал Малкълм Ауст напоследък.
67
Разсъмваше се. Не се върнаха обратно в АОЗС, тъй като Уорън Джонсън, временно управляващ Агенцията, беше във Вашингтон.
Пулър здраво настъпи газта и колата стигна до подземния паркинг за рекордно кратко време.
Джонсън ги посрещна във фоайето. Беше нисък и оплешивяващ мъж със сплескан нос и малки очи, почти скрити зад дебели очила. Той ги отведе в някакъв кабинет и ги покани да седнат, а след това премина директно на въпроса.
— Генерал Райнхарт изрично ме помоли да бъда откровен с вас — обяви той.
— Това ще помогне, защото имам чувството, че времето ни изтича — отвърна Пулър.
— Той ми каза за вашите подозрения към Сюзан Ренълдс. В момента няма да ви занимавам с моето мнение по въпроса. Но след смъртта на Донован и Малкълм Ауст вече няма значение какво мисля. — Човекът леко се приведе напред. — Факт е, че Сюзан Ренълдс играеше ролята на контакт за Малкълм при една негова мисия, проведена съвместно с Центъра за контрол на ОМУ.
— Каква мисия? — попита Пулър. — Може би нещо, свързано с химическите оръжия на Сирия?
— Не. Наскоро получихме информация за скрити кутии с „Ебола-Заир“ в Африка, които могат да се използват като оръжие.
— „Ебола-Заир“? — вдигна вежди Нокс.
— Вирусът ебола съществува в четири разновидности — каза Джонсън. — Първата е „Ебола-Рестън“. За нея се вдигна много шум, защото се разпространява сред маймуните и е открита в гъстонаселените райони около Рестън, Вирджиния. Но „Ебола-Рестън“ не е патогенен за хората, докато „Ебола-Заир“ е изключително смъртоносен за нас.
— Казахте, че той може да се използва като оръжие.
— Имаме сведения, че вирусът е в аерозолна форма, тоест може да се разпространява по въздуха. До този момент бяхме убедени, че всички разновидности на ебола се предават чрез пряк контакт — ръкостискане, обмен на телесни течности и прочие. При определени условия това го прави управляем, макар че остава много опасен. Още преди няколко години се появиха слухове, че руснаците имат „Ебола-Заир“ в аерозолна форма, но тези слухове останаха непотвърдени и тревогата утихна. Докато не получихме новата информация.
— А Ренълдс е ръководела мисията от ваша страна? От нея ли изтече информацията?
— Това все още не е ясно — загрижено отвърна Джонсън. — Но е напълно възможно. Двамата с Ауст се познават от много отдавна. Идеята именно той да намери скривалището дойде от нея. А той се справи много добре, ако не броим едно малко уточнение.
— Разбирам. Какво уточнение?
— Той се съмняваше, че се е добрал до всичко. Това е споделил с Донован, който пък го каза на мен.
— А защо не се е добрал до всичко? — попита Нокс.
— Според него някой го е изпреварил на мястото и е отнесъл част от кутиите.
Нокс и Пулър се спогледаха.
— Значи Ренълдс е играла зад гърба на Ауст, за да се сдобие с това, което й трябва? Той най-вероятно й е изпращал всекидневни доклади. В един от тях й съобщава, че е намерил мястото. А тя изпраща предварително подготвен екип, който прибира част от кутиите с вируса — каза Нокс.
— Не искам да спекулирам по този въпрос — вдигна ръка Джонсън. — Нямаме време да мислим за това. Ще бъдем изправени пред огромен проблем, ако въпросното количество бъде използвано.
— Несъмнено ще бъде използвано — каза Пулър. — И ще съм дълбоко изненадан, ако не бъде използвано срещу нас.
— Срещу нас? — изгледа го Джонсън. — Имате предвид тук, в Съединените щати?
— Имам предвид в този район.
— Какви са основанията ви?
— Присъствието на Сюзан Ренълдс.
— „Ебола-Заир“ в аерозолна форма — каза Нокс. — Колко жертви можем да очакваме от количеството, с което разполагат?
— Катастрофално много, както във всеки гъстонаселен район. Ако в организма проникне дори капчица заразена течност, с човека е свършено. Лечение все още няма. Разработката на ваксина е в начален стадий. Може би знаете за новата епидемия, появила се в Западна Африка. Много хора са загинали, а ситуацията още не е овладяна.
— Тоест хората, които са болни, ще бъдат заразни? — попита Нокс.
— Естествено. Но за разлика от повечето болести ебола става заразна едва след като болният развие определени симптоми — най-вече прилошаване и треска. От друга страна, нейното диагностициране е много трудно, защото прилича на цял куп други заболявания. По ирония на съдбата най-доброто средство за това е паспортът. Ако човек пристига от райони на Африка, в които върлува ебола, диагностицирането му става сравнително лесно.