— Но ако се случи тук? — попита Пулър. — Хората ще си помислят, че са пипнали грип. След десет дни или две седмици вече ще са заразни и ще са предали болестта на десетки около себе си, без дори да знаят, че имат ебола.
— Това е доста безпрецедентна възможност — мрачно отвърна Джонсън.
— Според Ауст какво количество липсва?
— Три кутии, всяка по метър и половина. Може да ви се стори, че количеството не е кой знае какво, но еболата в аерозолна форма има свойството да се разпространява изключително бързо. Особено силно поразява белите дробове, които са наситени с кръвоносни съдове.
— А каква е съдбата на кутиите, които е прибрал?
— Транспортирани са в строго охраняван обект, оборудван да се справя с биотерористични заплахи. Предстои да бъдат изследвани, а след това унищожени.
— Тоест изследването все още не е започнало?
— Не. Тези неща изискват време за подготовка, най-вече по отношение на сигурността. Изследването може би ще покаже къде е произведено оръжието. Можете да си представите какви ще бъдат санкциите.
— Възможно ли е да са руснаците? — попита Нокс. — Останах с впечатлението, че подозирате именно тях.
— Напълно възможно — каза Джонсън. — Сегашното състояние на света и възраждането на империализма в Русия могат да доведат до много неочаквани неща.
— Според мен те са доста нестабилни в момента — отбеляза Пулър.
— Заразените по този начин ще предават ли вируса на околните чрез дишане, или това става само при физически контакт или чрез обмен на телесни течности? — попита Нокс.
— Не мога да отговоря, тъй като никога досега не сме се сблъсквали с подобен проблем. Притискам моите служители да намерят отговор на този въпрос, но не очаквайте да стане бързо. Учените не са устроени така. В най-лошия случай трябва да приемем, че заразените по въздушен път ще заразяват околните по същия начин — чрез кихане, кашлица и прочие. Което означава сериозен мултипликационен ефект. Хиляди хора. Стотици хиляди хора. Истински филм на ужасите.
— Значи кутиите приличат на кислородни бутилки? — попита Пулър.
— Да. Виждал съм снимки на онези, които е открил Ауст. По нищо не се различават от кислородните бутилки. А вие мислите, че съдържанието им може да бъде разпръснато някъде тук?
— Вашингтон е столицата ни. Къде другаде биха постигнали максимален ефект?
— Никъде другаде, Пулър! — нервно извика Нокс. — В района е пълно с потенциални мишени!
— Най-вероятните мишени са снабдени със специални монитори за контрол на въздуха, които могат да засекат всякакви патогени и други отклонения от нормата — поясни Джонсън. — Голяма част от главните военни инсталации са оборудвани с тях. Белият дом също, Министерството на вътрешната сигурност… Списъкът е дълъг. При засичане на нещо такова системата моментално се затваря, последвана от още много процедури, включително евакуация и дори карантина. Всичко зависи от това, което лети във въздуха.
— Е, все пак е някакво успокоение — каза Нокс.
— Трябва да добавя, че не е сигурно дали въпросните монитори могат да засекат ебола в аерозолна форма, защото доскоро ние изобщо не подозирахме, че съществува подобен биологичен агент.
— Ясно. Успокоението току-що излетя през прозореца.
Телефонът на Пулър иззвъня. Беше брат му. Той отиде в далечния ъгъл на помещението и накратко го запозна с това, което бяха научили от Джонсън.
— Разпространението на ебола по въздушен път е нещо адски сериозно, Джон — отвърна Робърт.
— Това вече го разбрах. Проблемът е, че знаем за опасността, но нямаме представа за мишените. Дори да се съсредоточим само върху този район, което може да се окаже тотално погрешно, опциите пак са твърде много. Едва ли някой ще посмее да предупреди хората официално, тъй като това би означавало страшна паника.
— Логично — отбеляза Робърт. — Но аз се заех да анализирам ситуацията и проведох няколко телефонни разговора.
— Провел си телефонни разговори? — изненадано попита Пулър.
— Да, от твое име. Ако не си забелязал, гласовете ни звучат еднакво. Но както и да е. Успях да се свържа с човек от Левънуърт, старши сержант Тим Маккъчън. Вече е разговарял с теб.
— Да. Той ни каза за Иво Месич, който е напуснал базата в деня, когато онзи украинец е направил опит да те убие в затвора. Защо си потърсил точно него?