— Защото разполага с факти за стажантската програма на чуждестранните военни.
— Защо проявяваш интерес към нея?
— Заради интереса на Иво Месич. Или по-скоро на Антон Бок.
— Не мога да проследя мисълта ти, Боби — объркано каза Пулър. — Ще те помоля да ми обясниш по най-бързия начин, защото времето ми тук изтича.
— Според мен Бок е пребивавал в Левънуърт не само за да вкара убиеца в базата. Той прави впечатление на човек, който върши много неща наведнъж, и едва ли е висял цял месец в класните стаи. Мисля, че е бил тук, за да научи и други неща.
— Например?
— Учебната му програма е включвала някои доста интересни теми, свързани с военната история на Съединените щати. Една от тях привлече вниманието ми.
— Коя по-точно?
— Курс, озаглавен „Американско командване и контрол: история на Пентагона“. Той съдържа някои наистина интересни и задълбочени проучвания за самата институция. Много задълбочени. От работата на столовата до отоплението, вентилацията и климатизацията. От коридорите до програмата за бионаблюдение.
— Сериозно ли говориш?
— Според мен за в бъдеще трябва да бъдем по-внимателни с информацията, която предоставяме на курсантите — най-вече на онези, които носят чуждестранни униформи.
— Благодаря ти, Боби.
Дочула последната част от диалога, Нокс се втурна към него.
— Какво има?
Пулър вече набираше някакъв номер на телефона си.
— Обажда се армейски следовател Джон Пулър — обяви той. — Моля веднага да ме свържете с генерал Арън Райнхарт. Спешно е!
Гласът насреща попита за какво да докладва.
— За Деня на Страшния съд — изръмжа Пулър. — Кажете му, че се отнася за Деня на Страшния съд!
68
Пристигнаха в Пентагона рано сутринта. Към огромната сграда се беше устремил голям поток от хора. Райнхарт ги чакаше пред един от входовете заедно със служители от Отдела за защита на персонала и няколко мъже, облечени в униформи срещу биозаразяване.
Бяха докарали и две колички за голф. За минути Пулър им съобщи на какво могат да се натъкнат.
— Ебола, превърната в оръжие за биотероризъм? — вдигна вежди началникът на Отдела за защита на персонала, мъж на име Тед Причард. — Вкарана във вентилационната система?
— Да — отвърна Пулър.
— Но ние разполагаме с достатъчен брой монитори за контрол на въздуха. Системата засича отклонения от нормата и твърди частици, включително ебола.
— Но дори и да ги засече, много хора ще бъдат заразени — посочи Пулър.
— Къде точно очакваш да се появи заразата? — избоботи Райнхарт.
Пулър не отговори.
— Пентагонът има седем етажа, два от тях подземни, шестстотин хиляди квадратни метра помещения и двайсет и осем километра коридори — обяви Причард. — Тук работят хиляди хора. В случая не става въпрос за игла в копа сено, а за игла насред огромна ферма.
— При последното ми посещение тук някакъв служител едва не ме прегази с количка с кислородни бутилки — рече Пулър. — За къде са предназначени те?
Райнхарт погледна Причард.
— Имаш ли отговор?
— За петия пръстен, където са разположени кабинетите на командния състав. При един от ремонтите беше решено да го запечатаме и да го оборудваме с тръби за допълнително снабдяване с кислород.
— Командният състав — тихо каза Пулър, извърна се към Причард и попита: — Къде е кислородът за тази система?
— Да вървим.
Пентагонът беше изграден от пет концентрични петоъгълни пръстена, пресечени от десет радиални коридора. Навремето това беше струвало осемдесет и три милиона долара, а сградата беше завършена само за шестнайсет месеца по време на участието на САЩ във Втората световна война. Макар и огромна, тя беше проектирана така, че разстоянието между две точки в нея да бъде изминавано максимум за седем минути.
С количките за голф на тях им отне четири. Докато се придвижваха, Пулър се наведе към Райнхарт и прошепна:
— Джеймс Шиндлър е мъртъв.
Райнхарт демонстрира изключително самообладание при тази новина.
— Откъде знаеш?
Пулър накратко му обясни какво се е случило.
— Чух по новините — поклати глава Райнхарт. — Нямах никаква представа, че и Джеймс е замесен.
— Ще мине известно време, преди да бъде идентифициран. Но аз бях там и едва не загинах.
— Ренълдс?
— И тя беше там, но успя да се измъкне.
— Искам да чуя цялата история, Пулър. Но не сега.
— Ясно.
Складът с кислородните бутилки се намираше на приземния етаж в близост до коридор 3. Групата мъже изчака да отключат вратата и нахлу вътре.