— Ето ги там — каза Причард и махна с ръка към купчината кислородни бутилки в средата на помещението.
— Какво търсим? — попита Райнхарт.
Пулър се зае да оглежда бутилките.
— Личи си, че от доста време са тук — обяви той. — И са различни на цвят от онези, които видях. Зелени, а не сребристи. Ще ги провери ли някой?
Причард се приближи към един вграден в стената компютърен екран и натисна няколко клавиша.
— Подменени са преди около два месеца — обяви той.
— Има ли друго място, на което се съхраняват такива бутилки?
— Не, сър.
— Това е невъзможно! — поклати глава Пулър. — Наскоро бях тук и видях цяла количка с такива, която за малко не ме блъсна.
— Явно не са били докарани тук.
— Възможно ли е да си сбъркал, Пулър? — дръпна го за рамото Райнхарт. — Може би изобщо не се е случило тук и в момента губим ценно време!
— Ти каза, че си видял количка с кислородни бутилки, когато си бил тук, нали? — внимателно го погледна Нокс.
Пулър кимна и се обърна към Райнхарт.
— Вие бяхте с мен, сър. Не помните ли, че ги видяхме? Аз ви дръпнах встрани, за да не ви блъснат.
Райнхарт се замисли за миг, после очите му се разшириха.
— Помня, разбира се.
— Къде може да са ги закарали? — попита Пулър, обръщайки се към Причард.
— Не съм сигурен.
— Е, не са тук — поклати глава Нокс.
Изскочиха от помещението. Пулър пое с широка крачка напред, а останалите се качиха на количките за голф. Нокс се затича и се изравни с него.
— Къде отиваш?
— Надявам се да видя нещо, което ще ме отведе при друго нещо.
— Нещо специално?
— Да. Друг начин за разпространение на вируса.
— Нима може да се разпространява по друг начин освен чрез вентилацията? Все пак говорим за аерозоли.
Пулър дори не я чу. Беше спрял и гледаше право пред себе си.
Райнхарт скочи от количката и го сграбчи за ръката.
— Трябва ли да обявим евакуация, Пулър? — извика той. — Ей богу, става въпрос за Пентагона! Ще ни е нужно време!
Пулър не чу и него. Вместо това се насочи към стената и дръпна лист хартия, залепен с тиксо. Прочете написаното върху него и вдигна глава към групата мъже насреща си.
— Днес ще имате учебна противопожарна тревога?
— Да — потвърди Причард и погледна часовника си. — След осем минути. Защо?
— Чак сега ли се сетихте да ми съобщите? — кипна Пулър.
— Нали казахте, че вирусът ебола ще проникне през въздухопроводите? Никой не е споменавал за противопожарната система!
— Нямаме време за шибани учения! — хладно го изгледа Нокс.
— Имате пръскачки из цялата сграда, така ли? — попита Пулър.
Причард посочи тавана и всички вдигнаха глави към металните пръскачки там.
— Те са част от ремонта, който направихме преди Единайсети септември. По ирония на съдбата ремонтирахме точно онази част, върху която падна самолетът. Сградата не рухна само защото бяхме подсилили бетонните колони. Бог ни спаси.
— Е, да се надяваме, че той е дежурен и днес.
— Но това е невъзможно, Пулър! — възкликна Нокс. — Аерозолно оръжие не може да бъде вкарано в системата за пръскане.
— Ние приехме, че е аерозолно — поправи я Пулър. — Всички бяха на това мнение. Джонсън каза, че все още не са изследвали съдържанието на кутиите, открити от Ауст. Никой не знае какво има в тях. Те обаче могат да бъдат пълни не само с газ, но и с течност. Тук няма система за наблюдение на пръскачките, нали?
— Водата си е вода — поклати глава Причард. — И си върви по тръбите.
— Които са отделни от тези за питейна вода?
— О, да. Тези тръби обслужват само системата за пръскане. Свързахме ги отделно, за да сме сигурни, че няма да се получи недостиг на вода по време на пожар.
— Е, днес водата може би не е само вода — отбеляза Нокс. — Водата ще стигне навсякъде и ще зарази всичко. Включително очите, устата и порите на кожата. Ще настъпи истински кошмар. Никой с изключение на нас няма да разбере, че го поливат с ебола.
— Но как ще свържат кутиите с тръбите? — попита Райнхарт. — И как ще пуснат вируса?
— Отговорът на втория въпрос е лесен — отвърна Пулър. — А вероятно и на първия. Учебната противопожарна тревога ще бъде известена със сирени, нали?
— Точно така.
— И хората ще бъдат евакуирани?
— Не можем ли да побързаме? — мрачно се обади Нокс, но Пулър вдигна ръка и изчака отговора на Причард.
— Не — поклати глава Причард. — Това би довело до твърде голям хаос за една учебна тревога. Хората ще бъдат събрани в предварително определени помещения, където ще се подготвят за евакуация. Там ще бъдат инструктирани какво трябва да правят в случай на реална евакуация.