— А пръскачките няма да се включат, така ли?
— Не, разбира се.
— Аз пък мисля, че този път ще се включат — поклати глава Пулър. — Алармата спира и тръгва водата. Хората ще решат, че става въпрос за някаква механична грешка. Или пък, че някъде действително е избухнал пожар или е имало късо съединение, станало причина за спиране на алармата.
— Мнозина от тях биха могли да се приберат у дома, за да се преоблекат — добави Нокс.
— И така ще заразят хиляди хора, които на свой ред ще заразят още хиляди — каза Пулър. — А Пентагонът за години напред ще бъде неизползваем. Никой няма да иска да се върне тук. Мръсниците са помислили за всичко.
— Разполагаме с по-малко от седем минути, Пулър — обади се с напрегнат глас Райнхарт.
— Откъде се контролира главният водопровод, господин Причард? — попита Пулър.
— Последвайте ме. След три минути сме там.
Скочиха в количките за голф и се понесоха по коридорите. Служителите се обръщаха след тях, очевидно усетили, че нещо не е наред.
Райнхарт притеснено промърмори:
— Хората са изнервени, Пулър.
— Това да им е проблемът. Сега по-важното е да спасим живота на всички.
— Но не трябва ли да евакуираме…
— Убеден съм, че техните съгледвачи са тук, генерале. Ако заповядаме масова евакуация, те могат да ускорят реализацията на плана си. Освен ако вие не знаете някакъв начин незабелязано да измъкнете няколко хиляди души от сградата.
Райнхарт замълча и се втренчи пред себе си. По челото му избиха ситни капчици пот, а в очите му имаше тревога. Причард отключи вратата на голямо помещение, от което се управляваше доставката на вода във всички части на сградата. Пулър и останалите бързо се пръснаха.
Не след дълго той откри това, което търсеха — спирателния кран на противопожарната система, монтиран на широка тръба и скрит в стоманена клетка. Към тръбата бяха прикрепени три сребристи бутилки от масивна стомана, чието съдържание щеше безпроблемно да се смеси с водата.
— Често ли се проверява тази зала?
— Не съм сигурен — отвърна Причард. — Вероятно не. Веднъж в месеца би било напълно достатъчно.
— Въпреки че за днес е обявена учебна тревога?
— Тя е само учебна. Никой не очаква, че пръскачките ще се задействат. Целта е да се провери действието на алармената система, а хората да бъдат насочени към местата за евакуация. Всичко това се управлява от друг команден център в противоположния край на сградата.
— Не е ли най-добре да откачим бутилките?
— Това ще отнеме много време — поклати глава Пулър. — А съществува опасност и да са ги минирали. Всъщност ще бъда много учуден, ако не са.
— А ако отменим учебната тревога?
— Това няма да има ефект, сър. Сигурен съм, че те ще изпълнят намеренията си на всяка цена, каквото и да се случи.
— Вирусът няма ли да понижи въздействието си, когато се смеси с водата?
— Джонсън твърди, че ако в организма попадне дори една капчица заразена с ебола вода, човек е обречен — обади се Нокс.
— Откъде се спира водата? — попита Пулър.
— Оттам — отвърна Причард и махна към дъното на помещението.
Тримата хукнаха. Нокс първа забеляза какво се е случило.
— Счупили са лоста! — извика тя.
— Можем да се обадим във водоснабдителната компания и да ги накараме да спрат водата централно — предложи Причард.
— Желая ви успех — поклати глава Пулър. — Докато слушате музика в очакване да ви свържат, всички тук ще са вече мъртви.
— Трябва да направим нещо! — извика Райнхарт. — Остават ни няколко минути!
Пулър продължаваше да се оглежда.
— Вирусът не може да се задейства без включването на пръскачките — каза той.
— Те със сигурност са помислили и за това — сопна се Райнхарт. — Иначе всичко губи смисъл.
— Наясно съм, сър — обърна се да го погледне Пулър. — Но ако разберем как възнамеряват да включат системата, ще можем да я неутрализираме, а след това да се справим и с бутилките.
— Могат ли да я активират дистанционно, например с компютър? — обърна се към Причард той.
— Не. Идеята за дистанционно управление не е добра в случаите, при които не е открит пожар. Водата би могла да нанесе сериозни поражения.
— А не можем ли да неутрализираме пръскачките с помощта на компютър? — попита Райнхарт.
— Отговорът е отрицателен, сър — каза Причард. — Отново по съображения за сигурност. Не бихме искали системата да излезе от строя заради някакъв хакер. Освен това, ако наистина избухне пожар, ще се окажем абсолютно беззащитни.