Пулър не спираше да се оглежда.
— Пожарът е най-сигурният начин да се включи системата с пръскачките. Пламъците и пушекът ще задействат не само алармата, но и нея.
— Това е ясно — каза Нокс. — Но къде? Тази сграда наистина е огромна.
— На някое по-отдалечено място, без много хора. В противен случай все някой ще забележи какво става и ще докладва.
— Ами ако тези хора вече са в сградата и възнамеряват да задействат ръчно системата? — обади Причард.
— Едва ли — поклати глава Пулър. — Те със сигурност искат да бъдат някъде по-далече, когато потече заразената с ебола вода.
— Така е — подкрепи го Райнхарт.
— И аз искам същото.
— В цялата сграда ли ще се включат пръскачките, ако изобщо се включат? — попита Пулър. — Дори когато огънят е слаб и ограничен?
— Системата е разделена на зони. Поради факта, че в това помещение се намира основното захранване с вода, евентуалният пожар ще предизвика обилно поливане. Теорията е, че ако огънят повреди системата за пръскане, тук предварително трябва да е обилно полято с вода. — Показалецът на Причард се насочи към тавана. — А точно над нас са офисите на голямото началство, които също ще бъдат залети.
Пулър не спираше да се оглежда.
— С вкарването на тази гадост те са поели голям риск — каза той. — Но сравнително лесното проникване в дадено място не означава, че това ще се случи и със следващото. А ако ги спрат, всичко отива по дяволите. Тоест ключът е тук, в това помещение. В случай на пожар от тавана ще се излее поне един тон вода.
— Тук? — изгледа го Райнхарт.
— Да. Ако могат да проникват в едно помещение, където да свършат всичко накуп, те задължително ще го направят.
Пулър се зае да изследва тавана на помещението.
— Ето там! — спря на място той и махна с ръка към тъмния ъгъл, намиращ се на десетина метра от тръбата на главния водопровод. — Това е най-подходящото място за детонатора — точно над бутилките и извивката на тръбата.
— Разполагаме с две минути, Пулър — предупреди го Райнхарт.
— Доста голям пакет — каза Пулър на Нокс, която се беше изправила до него. — Вероятно са преценили, че това ще бъде достатъчно. Огънят няма да стигне до водопроводната тръба и няма да повреди системата за пръскане, но със сигурност ще произведе висока температура, плюс много пламъци и дим. Това ще им даде достатъчно време, за да стигнат до допълнителните бутилки. После е ясно — заразата вече ще се е разпространила навсякъде.
— Окей — каза Райнхарт. — Махни пакета от там и да изчезваме.
— Сър, когато това нещо се взриви, ние все още ще сме в сградата, независимо колко натискаме педалите на количките за голф. А огънят ще включи пръскачките. По тази причина трябва да го обезвредим тук и сега.
Пулър извади от джоба си един нож и го подаде на Нокс.
— Качвай се на раменете ми!
— Какво?!
Той се завъртя, сграбчи я през бедрата и я вдигна на раменете си.
— Кажи ми какво виждаш.
— Черна кутия с дигитален таймер — уплашено отвърна тя.
— Какво показват числата?
— Двайсет секунди и продължават да намаляват.
— Просто измъкни детонатора от кутията! — изкрещя Причард.
— Те не са толкова глупави — поклати глава Пулър. — Това само би ускорило експлозията.
— Прав е — призна с напрегнат глас Райнхарт. — Господи, времето ни почти изтече!
— Колко жички виждаш? — попита Пулър.
— Две. Червена и черна.
— Единични ли са?
— Червената е двойна.
— Тя вероятно е примамката. Прережем ли я, часовникът занулява и после — бум!
— Вероятно?! — изкрещя Райнхарт. — Не си сигурен, така ли? Нямаме време за вероятности, Пулър!
— Срежи червената, Нокс — заповяда Пулър.
— Но нали току-що каза, че е менте?
— Срежи я ти казвам. Веднага!
— Ама…
— Пулър! — изкрещя Райнхарт. — Времето ни…
— Веднага, Нокс! — изрева Пулър.
Тя преряза жичката и затвори очи.
Всички затаиха дъх. Нещо пропука, после изсъска.
Нокс бавно отвори очи. Пакетът, който трябваше да пламне, все още беше пред очите й. Цял и невредим.
— Благодаря ти, Господи! — промълви с облекчение тя.
— И аз — добави Пулър, най-после получил възможност да издиша.
— Успяхме! — извика тя и погледна надолу към него. — Задачата е изпълнена!
— Не е — поклати глава Пулър. — Ще бъде изпълнена едва когато Сюзан Ренълдс и Антон Бок изчезнат от лицето на тази земя.
В следващата секунда се включи противопожарната аларма. За щастие, пръскачките на защитната система останаха сухи.