69
Пулър седеше на един стол и гледаше към брат си, който внимателно слушаше за развоя на събитията в Пентагона. Нокс беше на леглото между тях. Навън беше тъмно и валеше дъжд. Ръцете й леко трепереха.
— Слушам проклетия дъжд и си представям какво щеше да се случи в Пентагона днес.
— Отрядът за борба с биологичните оръжия успя да демонтира бутилките от главната водопроводна тръба — рече Пулър. — В момента са заети с почистване и масирани проверки.
— Значи все пак са променили аерозолната ебола в биологично оръжие на водна основа, а?
— Не знам, Боби — уморено отговори Пулър и разтърка лицето си. — Сега изясняват нещата. Заплахата беше неутрализирана, но проблемът остава.
— Заради Ренълдс и Бок — каза Робърт.
— В момента тече издирване, няма как да се крият дълго — добави Нокс.
— Не бъди толкова сигурна — рече Пулър. — До този момент успяха да направят почти всичко, за което се бяха подготвили.
— Освен да изтребят хиляди хора в Пентагона — контрира Нокс.
— Къде са отишли според вас? — попита Робърт.
— Е, не ми приличат на хора, които напускат фронта, когато загубят.
— Искаш да кажеш, че са някъде наоколо и чакат момента да опитат нещо друго? Дали пък нямат и план Б?
— Догадките винаги си остават догадки — каза Пулър, помълча и спря мрачен поглед върху лицето на брат си. — Време е, Боби.
— Време за какво? — бързо попита Нокс.
— Да се предам — тихо отвърна Робърт.
Нокс хвърли невярващ поглед към Пулър.
— Какво?! Да не сте полудели?
— Няма друг начин, Нокс — рече с въздишка Пулър.
— Чуваш ли се какво говориш?! — скочи на крака тя. — Все още нямаме доказателства, че е невинен. Ще го върнат обратно в затвора.
— Брат ми е прав — каза Робърт.
— Значи просто ще отидеш и ще се предадеш?
— Не съвсем — отвърна Пулър. — Има да се свърши и малко подготвителна работа.
— Каква по-точно?
— Много питаш — каза той.
— Само когато не получавам отговори.
— Как мислиш да го направим, младши? — попита Робърт.
— Ще ми трябва време, за да подредя нещата — изправи се Пулър. — Вие останете тук.
— Идвам с теб — решително обяви Нокс.
— Не си длъжна да го правиш.
— Знам. Но изборът е мой.
— Мога и сам да изложа случая с брат ми.
— Никога не съм твърдяла обратното. Но когато с теб има друг човек, при това устат като мен, това винаги помага.
— Устат в смисъл, че умее да лъже?
— Не. По-скоро човек, който знае как да изложи фактите и полуфактите по най-добрия начин. — Тя разклати ключовете на колата в ръката си и решително добави: — Да вървим!
След инцидента в Пентагона Райнхарт ги прие веднага. Пулър говори двайсет минути, а Нокс още пет.
Когато свърши, в кабинета се възцари тишина. Райнхарт седеше зад бюрото си и мълчеше, отпуснал преплетените си пръсти върху плота.
Нокс хвърляше нетърпеливи погледи към Пулър, но той седеше на мястото си и наблюдаваше Райнхарт.
Генералът прочисти гърлото си.
— Не мога да кажа, че одобрявам това, което сте направили, защото не го одобрявам — започна той. — Вашата задача е била да арестувате Робърт Пулър, а не да си сътрудничите с него. А вие не сте я изпълнили.
— Точно така, сър. Но вината е моя.
— За това могат да те изправят пред военен съд. Подпомагането на беглец лесно може да те изпрати в затвора.
— Така е, сър.
— Къде е той?
— В един мотел във Вирджиния.
— А ти твърдиш, че ви е помагал?
— Той посочи Пентагона като най-вероятната мишена. Но за него…
— Вирусът щеше да убие хиляди хора — прекъсна го Райнхарт. — А страната щеше да остане без военно ръководство.
— Всичко това е вярно — обади се Нокс, като местеше нервен поглед от единия към другия. — Според мен той многократно е изкупил вината си.
— Тук не става въпрос за изкупуване на вина, а за нарушение на закона — отсече Райнхарт, хвърли кос поглед към Пулър и добави: — Трябва незабавно да го арестуваш.
— Ще го направя, но при едно условие.
— Не си в позиция да поставяш условия, Пулър! — изръмжа генералът.
— Само едно.
— Добре знам какво си извършил. Рискувал си живота си за спасяването на други хора. Но в момента танцуваш по много тънък лед.
— Трябва да осигурите защита на брат ми.
— Защита?
— Той не може да се върне в затвора. Все още не.
— Те продължават да са на свобода, сър — подкрепи го Нокс. — Ренълдс, Бок и кой знае още кой. Проникнаха в Пентагона и по всичко личи, че имат шпиони навсякъде. Отдавна са наясно, че именно Робърт е осуетил плановете им.