— Вие двамата също. А това означава, че се нуждаете от защита точно колкото него.
Нокс погледна Пулър.
— Това не е лоша идея, поне на първо време.
— А какво ще правим с Ренълдс и Бок?
— Ще ги пипнем, Пулър — обеща Райнхарт. — Разполагаме с хиляди агенти, които ги търсят. Затворили сме всички входно-изходни пунктове! Няма как да се измъкнат. — Той помълча известно време, после тръсна глава. — Мисля да прибавя и едно свое условие към вашето. И двамата получавате защита заедно с брат ти. По този начин ще сте в безопасност, поне докато не решим какво ще правим. Според мен сте си го заслужили.
— Това не ме устройва — каза Пулър. — Не съм приключил с тези хора, сър. Възнамерявам да им отвърна със съкрушителна атака.
— Разбирам те много добре. Но трите звезди на пагона ми сочат, че правомощията ми са хиляда пъти по-големи от твоите. Ето защо се покриваш и чакаш. Това е заповед. Имай предвид, че не обичам да повтарям заповеди. Ясно ли е?
Пулър мълчеше.
— Нямаш избор, Пулър — дръпна го за ръкава Нокс. — Това е единственият начин. Не можем да зарежем всичко точно сега.
Пулър въздъхна и каза:
— Ясно, сър.
70
Генерал Райнхарт седеше срещу Робърт. Всички бяха в тайната квартира. Тя представляваше къща с три спални, разположена на една задънена улица в дълбоката провинция на Мериленд, носеща видими следи от скорошната икономическа криза. Беше уединена, но едновременно с това сигурна. С висока ограда и обслужващ персонал. На всеки два часа над нея прелиташе военен хеликоптер.
Райнхарт беше в униформа, а Робърт носеше джинси и суичър. Но въпреки това изглеждаха като равни по чин.
— Искам да вярвам, че си невинен по всички обвинения, Пулър — започна Райнхарт. — Нямам никакво желание да се върнеш в затвора, но, за съжаление, това не зависи от мен.
— Разбирам, сър.
Отстъпили в далечния край на стаята, Пулър и Нокс напрегнато слушаха.
— Ще бъда откровен с теб — продължи Райнхарт. — Независимо от всичко, което направи за предотвратяване на катастрофата в Пентагона, ние все още нямаме твърди доказателства, които да оборят присъдата ти.
— И това го разбирам, сър.
— Но въпреки това се предаде?
— Приех предложението на брат ми. Никога не съм имал намерение да бягам и да се крия. Просто се възползвах от шанса, който се появи пред мен. След това целите ми бяха ясни — да докажа невинността си и да се опитам да ликвидирам щетите, нанесени на държавата от истинските предатели.
— Имаш предвид Ренълдс.
— Дотолкова, доколкото само тя е все още жива. Дофри и Робинсън са мъртви. Те обаче са били принудени да предават страната си, докато Ренълдс го прави доброволно. Освен това не трябва да забравяме и за руския оперативен агент Антон Бок, който на практика е вербувал Ренълдс.
— Все още ми е трудно да го повярвам.
— Доколкото съм информиран, тя не се е появявала в АОЗС, така ли?
— Не е — отвърна Райнхарт. — Къщата й също е празна. По всичко личи, че е минала в нелегалност.
— Нормално — каза Робърт. — Особено след като разкрихме плана им.
— Но това все още не доказва твоята невинност.
— Така е. Поне не директно. Но се надявам, че са възникнали достатъчно съмнения, за да поискаме нов процес.
— Вече споменах, че това не зависи от мен, но ще използвам цялото си влияние в подкрепа на твоята позиция.
— Високо ценя отношението ви, сър.
— Все още не мога да приема, че сме допуснали шпионин на толкова висока позиция — поклати глава Райнхарт. — Тази жена успя да убие Дофри, Шиндлър и Картър!
— Със сигурност има качества — каза Робърт. — Освен това й е помагал Антон Бок, който също не е за подценяване. Достатъчно е да споменем, че е успял да си осигури място в програмата за обучение на чуждестранни военнослужещи в Левънуърт. Да не говорим за начина, по който е вкарал убиец в базата. Убеден съм, че е взел дейно участие и в операцията срещу Пентагона.
— Тоест зад всичко това стои Русия? — погледна го Райнхарт.
— Възможно е Бок да е работил за трета страна, но от обясненията на Ренълдс е ясно, че най-вероятно заповедите идват от Русия.
— Това съвпада с всичките им действия напоследък — рече Райнхарт.
— Които са типичен пример за стремеж към регионална доминация. Но ако Бок е работил за руснаците, значи и Ренълдс го е правила. Тя не е от хората, които кроят широкомащабни планове, но много я бива в изпълнението на конкретни заповеди. Знам го още от времето, когато с нея бяхме колеги в СТРАТКОМ.