— По мое мнение ще бъдеш оправдан от всеки военен трибунал — обади се Нокс.
— Бягството от затвора няма да ми донесе никакви точки — кротко я погледна Робърт. — Надеждата ми е да срещна разбиране, когато им обясня защо съм го направил.
— Аз пък мисля, че в момента имаме доста по-сериозни причини да те опазим жив — каза Пулър.
— Нима допускаш, че ще предприемат нещо? — скептично го изгледа Райнхарт. — Според мен правят всичко възможно да се доберат до Москва.
— Бях в близък контакт с Ренълдс и мога да кажа, че тази жена не обича да губи. Сигурен съм, че ще нанесе ответен удар. Още повече че силно ненавижда брат ми. На никого не пожелавам враг като нея. Ако не вярвате, попитайте мъртвия й съпруг.
— Наистина ли мислиш, че тя има пръст и в това, Пулър? — изгледа го Райнхарт.
— Не пръст, а цяла ръка.
— Е, добре — изправи се Райнхарт. — Ще задвижа нещата. Но отсега ви предупреждавам, че няма да бъде лесно. Не гарантирам за нищо.
— Никога не съм очаквал гаранции — отвърна Робърт.
Генералът излезе, а Пулър седна до брат си.
— Всичко ще бъде наред, Боби.
— Не ме залъгвай, младши. И двамата знаем как стоят нещата. Хубаво беше, че поговорихме човешки с Райнхарт, но съдиите и прокурорите искат факти. За да отменят присъда, трябва да имат абсолютно неопровержими доказателства. За съжаление, ние не притежаваме такива.
— Има само един начин да се сдобием с неопровержими доказателства — обяви Пулър.
— Кой е той?
— Да открием Ренълдс и да я принудим да направи самопризнания.
— Е, вече доста хора я търсят — каза Робърт.
— Но няма да я открият — заяви Нокс.
— Само ние можем да го направим — рече Пулър.
Двамата се втренчиха в него.
— Как? Затворени сме в тази къща.
— Има един човек, с когото още не съм говорил — отвърна Пулър.
— Кой?
— Дъщерята на Сюзан Ренълдс. Може би има някакви сведения за местонахождението на майка си.
— Но как ще отидеш да разговаряш с нея?
— Като изляза през вратата и тръгна да я търся, разбира се — каза Пулър, стана и напусна стаята.
71
Той се появи в магазина за дрехи малко преди времето за затваряне. Младата жена зад щанда вдигна глава.
— С какво мога да ви помогна? — попита тя. — Тъкмо се готвех да затварям.
— Аз съм Джон Пулър, човекът, който ви звънна и ви помоли за среща. — Показа й служебната си карта. — Вие сте Одри Ренълдс, нали?
— О, бях забравила — сбърчи чело жената. — Да, аз съм Одри. Дайте ми една секунда, моля.
Отиде до вратата, обърна табелата и превъртя ключа. После се обърна към него.
— Всъщност не знам какво точно да ви кажа…
— Нищо необичайно. Вече говорих с брат ви, а сега искам да разменя няколко думи и с вас. — Пулър погледна отрупаните със стока рафтове. Според него изложените дрехи бяха предназначени за много млади момичета, които изгарят от желание да изглеждат предизвикателно. — Как върви бизнесът?
— Добре — отвърна тя. — Вижте, наистина ли трябва да говорим?
— Важно е.
Одри беше по-ниска от майка си, по-закръглена и набита. Сигурно се е метнала на баща си, прецени той. Кестенявата й коса беше до раменете. Лицето й беше симпатично, но уморено. Цял ден е била на крак, помисли си той.
— Добре — въздъхна Одри. — Но нека седнем. Отзад имам малък офис.
Настаниха се на кръгла масичка.
— Искате ли кафе? — попита тя.
— Не, благодаря.
Одри отиде да напълни чашата си от каната на плота и отново седна срещу него.
— Е, добре, какво искате да знаете?
— Наскоро да сте се виждали с майка си?
Одри отпи една глътка и каза:
— Да, преди около седмица. Вечеряхме заедно.
— За какво си говорихте?
— За най-различни неща. Лични, служебни. Тя ми помага за магазина. Срещаме се периодично и аз й давам отчет.
— Тоест тя е вложила някакви пари?
— Вижте какво, наясно съм, че сте я проверили и знаете, че получи много пари след смъртта на баща ми. Умее да инвестира добре. Не е супербогата, но живее спокойно. Освен това е изключително щедра към мен.
— Магазинът е хубав — каза Пулър.
— Благодаря. Винаги съм мечтала да имам собствен бизнес, освен това се занимавам с моден дизайн. А мама ми помага да реализирам мечтите си.
— Доколкото ми е известно, тя непрекъснато е пътувала в чужбина, докато сте били дете.
— Точно така. Работеше в областта на ядреното разоръжаване. А това е достойна работа, нали?
— О, да. При това много важна. Помните ли нещо, свързано със смъртта на баща ви?
Одри леко се стресна от смяната на темата.