В следващия миг Бок напусна прикритието на дърветата и засипа колата с куршуми. Гумите от тази страна гръмнаха, а и резервоарът беше улучен и бензинът започна да изтича на пътя.
Бок се зае да сменя пълнителя.
— Мърдай, Нокс! — подвикна Робърт. — Бензинът!
Тя се обърна да го погледне, сведе очи към малката тъмна локвичка, а след това вдигна глава да потърси Бок.
Хукна да бяга в момента, в който Робърт и Бок излязоха едновременно на поляната.
И стреляха едновременно.
Бок беше заредил с трасиращи куршуми. Един от тях попадна в резервоара и колата избухна в пламъци.
Малък, но смъртоносен къс ламарина свирна към Робърт, който направи опит да се наведе, но металът се заби в ръката му и той изпусна пистолета. Олюля се и притисна с длан раната, а очите му отчаяно търсеха Нокс. Повика я по име, но не получи отговор.
Димът бавно започна да се разсейва. Край горящата кола стоеше Антон Бок, насочил оръжието си в гърдите му.
— Сюзан беше ранена и вече е арестувана! — извика Робърт.
Вместо отговор Бок направи крачка напред и изстреля един куршум, който се заби пред краката му. После втори. Робърт започна да се оттегля, притиснал ранената си ръка.
Бок го последва.
— Тоест аз вече няма за какво да живея, а? — подвикна той.
— Изборът си е твой.
— Не мога да си представя как човек като теб може да бъде толкова голям… как му казвате… късметлия — рече Бок. — Сюзан беше много по-талантлива, много по-отдадена на своята кауза. И обичаше много по-силно.
— Руснаците.
— Аз й помогнах да се обърне към светлината. Това беше моя работа.
— А нейната беше да не става предател — нещо, в което се провали забележително. Между другото, лошо й се пише.
— На твоята страна й мина времето. Сега имаме нужда от нови световни лидери. Вашите вече не са на мода. Нито американското знаме. За разлика от теб тя виждаше това съвсем ясно.
— Наистина ли мислиш, че Русия може да изиграе тази роля? — попита скептично Робърт. — Икономиката ви е изцяло базирана върху полезните изкопаеми, а армията ви не може да контролира дори собствените си ядрени оръжия! Това не е рецепта за надмощие, а по-скоро за бърз упадък!
Бок спря на няколко крачки от него и махна с оръжието си към нещо на земята.
— Трябва да го обясниш на нея — каза той.
Нокс лежеше в тревата под дърветата и от главата й течеше кръв. Дишането й беше разпокъсано и задавено. Горната устна на Робърт потрепна.
— Няма да се измъкнеш жив от тук, Бок! — изръмжа той.
Бок не отговори.
— Можеш да убиеш и мен, но току-що унищожи единственото си средство за бягство.
— Вече ти казах, че това няма значение за мен — проговори Бок. — Не и без Сюзан. Ние се обичахме.
— Силно се съмнявам, че извратени хора като вас могат да обичат каквото и да било.
Бок вдигна оръжието си и го насочи в главата на Робърт.
— Това е за Сюзан! — извика той.
С крайчеца на окото си Робърт забеляза, че Нокс се надига с пистолет в ръка. Екна изстрел. Куршумът се заби в главата на Бок, който се строполи на мига.
Робърт погледна през рамото си. Куршумът на Нокс беше минал далече от целта, но другият беше точен.
Джон бавно свали снайпера си. От такова разстояние той беше унищожително оръжие, поразяващо всичко — плът, кости и мозък.
— Това пък беше за брат ми — рече той на мъртвеца.
Зад него се появиха няколко парамедици, натоварени с медицинско оборудване и носилка. Те хукнаха към Нокс, като заобиколиха неподвижното тяло на Бок. Пулър пристъпи към брат си и огледа окървавената му ръка.
— Сериозно ли е? — попита.
— Не, ще се оправя. Погрижи се за Нокс.
Пулър повика един от парамедиците, който накара Робърт да седне и се зае да бинтова раната му.
Самият той хукна към мястото, където лежеше Нокс, и коленичи в тревата до нея. Двама души вече обработваха раните й.
— Улучих ли го? — попита тя, поглеждайки нагоре към него. — Улучих ли Бок?
— И още как. Закова го на място. Мъртъв е.
Тя направи опит да се усмихне и докосна главата си.
— Боли, мамка му. Повече от бедрото ми.
— Знам, че боли — каза той. — Но тези момчета тук ще оправят нещата.
— Дали ще оживея?
— Без никакво съмнение.
— Лъжеш, нали?
— Никога не съм те лъгал, Нокс.
Тя се пресегна и стисна ръката му.
— Брат ти добре ли е?
— Нищо му няма. Ти мисли за себе си.
— Дяволски боли! — простена тя.
Пулър се втренчи в единия от парамедиците.
— Можете ли да направите нещо по въпроса? Ако да, направете го веднага.