— Опитваме се, сър — отвърна човекът. — Но тя е…
Пулър вече не го слушаше.
— Ще повикаме майка ти и ще я помолим да остане при теб, докато се оправиш — обърна се той към Нокс.
— А ти няма ли да останеш? — прошепна тя.
— Всички ще бъдем около теб. С удоволствие бих се запознал с нея.
— Мисля… Мисля, че ще я харесаш…
— Ако прилича на теб, сигурно ще я харесам — каза той.
— Пипнахме я, Пулър. Този път я пипнахме!
— Така е. Пипнахме ги и двамата.
— Адски ме боли, Джон!
Пръстите му се стегнаха около китката й.
— Ще се оправиш, Вероника. Няма как да не се оправиш.
— Ти си добър човек, Джон Пулър. Дяволски добър човек…
След тези думи Нокс бавно затвори очи.
74
Пулър влезе, затвори вратата след себе си и седна на малката маса срещу нея. Папката в ръцете му шляпна върху масата.
Сюзан Ренълдс беше облечена в оранжев затворнически гащеризон. Китките и глезените й бяха оковани. Лявата ръка и рамото й бяха гипсирани, а в очите й се четеше безразличие.
— Как намираш обстановката, Сюзан?
— Прекрасна е. От години не съм се чувствала толкова комфортно.
Той погледна гипса.
— Докторите съветват да не прекаляваш с болкоуспокоителните. Страхуват се, че може да се пристрастиш.
— За това трябва да благодаря на теб, нали?
— Съжалявам за Антон. Беше прострелян в главата край тайната квартира.
Ренълдс мълчеше и го гледаше.
— Да започваме — разтвори папката Пулър. — И без това ми е трудно да дишам един и същ въздух с теб.
На масата се появиха документи.
— Какво е това? — отегчено попита тя, без дори да ги погледне.
— Самопризнания. Детайлни самопризнания не само за това, което си вършила в последно време, но и за начина, по който си натопила брат ми. Готови са, трябва само да ги подпишеш.
— По-добре ги изхвърли в кошчето — отвърна тя. — Не подписвам нищо.
Пулър се облегна назад.
— Ако го направиш, смъртното наказание отпада от дневния ред — рече той.
— Инжекция? Хайде, донеси я. Ти уби Антон, а без него не виждам смисъл да живея дори секунда повече.
— Не го убих просто ей така — поклати глава Пулър. — Застрелях го, преди да убие други хора.
— Това е твоята версия. Аз пък ще се придържам към моята. Не можеш да ме притискаш, Пулър. Можеш само да ме убиеш, за да приключи всичко. А брат ти ще се върне в затвора. Дори след всички събития напоследък той няма да се отърве от присъдата. Ще си мисля за него, докато ме екзекутират. И ще се усмихвам доволно, защото напускам този шибан свят.
— Въпреки че си го натопила? Той е невинен и ти много добре знаеш това.
В погледа й отново се появи отегчение.
— Питам се колко подслушвателна апаратура си натикал в тази стая. Три микрофона? А може би десет? — извиси глас тя. — За протокола заявявам, че Робърт Пулър е виновен! Открадна поверителна информация и я предаде на ирански шпионин. Освен това работеше в тясно сътрудничество с мен за сваляне на американското правителство. Той е боклук. Готова съм да дам клетвени показания, но само ако ме оставите на спокойствие в някой затвор със свободен режим с възможност за помилване след пет години.
Очите й се спряха върху лицето му, устните й се разтеглиха в усмивка.
— Човек винаги трябва да има резервен план, нали? — Тя замълча за момент и се взря в него. — Питал ли си се някога откъде се появи есемесът, който те съветваше да не се доверяваш на Нокс?
Пулър не отговори. Сега беше негов ред да мълчи и да чака.
— Аз го изпратих.
— Защо, след като си била сигурна, че работи за теб?
— Защото не й вярвах. Нито за миг. Не вярвах на никого, с изключение на Антон. Освен това доста ме бива в тактиката „разделяй и владей“. Нямах нищо против вие двамата да се избиете взаимно.
— А какво изпитваше, докато планираше убийството на собствения си съпруг? — попита той.
— По онова време бях в Русия, на хиляди километри от САЩ — презрително отвърна тя.
— Русия, значи. Втората ти родина, а? Но аз се питам къде е бил по това време твоят приятел Антон.
— Е, няма как да разберем, защото ти го застреля.
— Синът ти знае, че си замесена в убийството на баща му. А след като те арестувахме, се обади да ми благодари.
— Бедничкият Дан! Винаги е съобразявал бавно. Освен това живееше в свой собствен свят, изпълнен с фантазии. Момчето на татко. По рождение си беше мекушав.
— Той е юрист във ФБР с цял куп впечатляващи присъди.
— Мислиш ли, че ми пука?
— С това исках да кажа, че не си успяла да го заблудиш.